И тогава, съвсем неочаквано, от мрака се появи неясна фигура, плъзгаща се безшумно като огромен хищник.
Прострян по очи в подводен апарат с форма на малък самолет с къси крила и опашка, Джордино спусна „Сафо IV“ зад „Сий лоутъс“. Напълно съсредоточено той завъртя регулаторите на нещо като менгеме, което стърчеше от дъното на подводния съд. Челюстите му бяха захапали малка топка, закачена за миниатюрно вакуумно устройство. Вниманието на Кин Шан беше изцяло насочено към убийството на Пит. Джордино притисна топката и вакуумното устройство към корпуса на „Сий лоутъс“, докато залепнат, след което издигна „Сафо IV“ рязко нагоре и назад и изчезна във водната бездна.
Двайсет секунди по-късно във водата се разнесе тътен. За момент Кин Шан не разбра какво разтърси „Сий лоутъс“. Много късно осъзна, че смелата отбрана на Пит беше само за отклоняване на вниманието от атаката от друг източник. С нарастващ ужас той видя как по горната стена на камерата с повишено налягане се появява паяжина от пукнатини. Неочаквано водата нахлу вътре като изстреляна от малко оръдие. Самата камера запази целостта си, но нахлуващата вода предопредели съдбата й.
Кин Шан замръзна от ужас, водата се покачваше все по-бързо. Той трескаво включи помпите, за да източи баластните танкове и отмести лоста за спускане на тежестите под кила. „Сий лоутъс“ се издигна с няколко сантиметра и увисна, докато нахлуващата вода неутрализира плавателността й. После започна бавно да пада и лягайки на дъното, вдигна облак тиня.
Обезумял от паника, Кин Шан посегна да отвори люка в безумен опит да изплува към повърхността — един безсмислен жест, като се имаше предвид налягането на сто и трийсет метра дълбочина.
Пит тръгна напред и надникна през вдигналата се дънна утайка в подводния апарат, спомняйки си труповете на дъното на езерото Орион. Китайският престъпник пое последна глътка въздух, преди ледената вода да изпълни отворената му за вик уста. След миг виковете секнаха и единственият звук от „Сий лоутъс“ беше бълбукането на мехурчетата кислород. Накрая, като управлявани от часовник, халогенните прожектори загаснаха и подводницата потъна в непрогледна тъмнина.
В скафандъра Пит беше плувнал в пот. Стоеше на дъното и наблюдаваше с мрачно задоволство подводната гробница на Кин Шан. Милиардерът, който беше потискал и експлоатирал хиляди невинни хора, щеше да остане за вечни времена до празния кораб със съкровища, обсебвал по-голяма част от съзнателния му живот. Подходящ край, помисли си Пит без следа от съжаление.
Той вдигна поглед към Джордино, който се появи отново в „Сафо IV“.
— Защо се забави толкова? Той можеше да ме убие.
Джордино снижи апарата, докато изравни прозрачните им маски на около половин метър една от друга.
— Беше голямо шоу — засмя се той. — Да можеше само да се видиш отстрани как играеш Ерол Флин с тръба вместо меч.
— Следващия път ти ще поемеш трудната част.
— А Кин Шан къде е? — попита Джордино.
Пит посочи с едната щипка към неподвижната подводница.
— Където му е мястото.
— Как си с въздуха?
— Остават ми още двайсет минути.
— Нямаме време за губене. Застани неподвижно, докато закрепя въжето за теглене към шлема ти. После ще те издърпам до повърхността.
— Почакай малко — каза Пит. — Имам да свърша още една малка задача.
Той включи малките тласкачи на водолазния си костюм и се издигна покрай надстройката, докато стигна до кормилната рубка. Изучи бързо плана на вътрешността на кораба, който беше залепил от вътрешната страна на скафандъра, и започна да се придвижва покрай капитанската кабина към следващата каюта. За негова голяма изненада мебелите бяха относително запазени. След няколко минути Пит намери това, което търсеше. Той напълни една малка торбичка, закачена за колана на скафандъра, с предметите, които взе от единия ъгъл на каютата.
— Време е да идваш — долетя разтревоженият глас на Джордино.
— Смятай, че съм вече при теб.
Разполагайки само с три минути резерва, „Сафо IV“ и скафандърът изплуваха един след друг на повърхността, откъдето бяха изтеглени на палубата на „Оушън ретривър“. Докато техниците помагаха на Пит да се измъкне от водолазния костюм, той се извърна да погледне към кораба на Кин Шан. Група от бреговата охрана се беше качила на борда му и проверяваше документите, преди да му нареди да напусне американските води.