Сандекър сви рамене и изтърси бомбата:
— Признавам, че на учените и инженерите от НЮМА не им влиза в работата да екзекутират криминални престъпници, но…
— Какво казахте? — възкликна Уолас. — Какви са тези намеци?
Сандекър отговори с престорена невинност:
— Никой ли не ви е уведомил?
— За какво да ме уведомят?
— За нещастния инцидент, който отне живота на Кин Шан.
— Мъртъв ли е? — ахна Уолас.
Сандекър кимна със сериозно изражение.
— Получил е временно замъгляване на разсъдъка и е нападнал моя директор по специални проекти, който при самозащита е бил принуден да убие Кин Шан. Трагедията се е разиграла при останките на „Принсес Доу Уан“.
Уолас беше като зашеметен.
— Имате ли представа какво сте направили?
— Ако някога едно чудовище е заслужавало да бъде унищожено — Сандекър възвърна язвителността си, — то това беше Кин Шан. И мога да добавя, че се гордея с моите хора, които са отговорни за извършеното.
Преди президентът да успее да се нахвърли върху адмирала, Питър Харпър се включи в спора.
— Получих доклада от ЦРУ, в който се посочва, че някои членове на китайското правителство са смятали да организират убийството на Кин Шан. Планът им е бил да си присвоят „Кин Шан маритайм“ и да я слеят с държавната — на Китайския военноморски флот. Няма никакви причини да вярваме, че ще прекратят контрабандните операции, но без Кин Шан няма да могат да действат така ефикасно. И в същия мащаб. Това се явява предимство за нас.
— Трябва да сте наясно, господа — вметна дипломатично Пекорели, — че президентът е длъжен да защитава определена политика и интереси, колкото и непопулярни да изглеждат.
Сандекър погледна строго към Пекорели.
— Вече не е тайна, Харълд, че Кин Шан е бил нещо като посредник между Белия дом и незаконните китайски интереси.
— Просто грешна преценка — сви равнодушно рамене Пекорели.
Сандекър се обърна към президента Уолас.
— Вместо да ни викате двамата с Дънкан тук, за да ни дъвчете задниците, трябва да ни предложите за медали, задето отървахме страната от тази напаст и изсипахме в скута ви най-голямото съкровище, което светът е виждал.
— И със сигурност ще спечелите доста точки пред китайците, когато им го върнете — добави Мънро.
— Да, да, забележително е — съгласи се Уолас разсеяно. Той извади от джоба на сакото си кърпа и попи горната си устна. После продължи да оправдава постъпките си. — Вие трябва да погледнете международната ситуация през моите очи. В момента подготвям стотина различни търговски сделки с Китай, които ще донесат милиарди долари на американската икономика и сто хиляди работни места за американските работници.
— Но защо американските данъкоплатци трябва да помагат на Китай да се превърне в световна сила? — попита Харпър.
— Ако не друго — намеси се Мънро, сменяйки темата, — дайте на СЕН повече власт, за да спре незаконната емиграция. Според последните ни данни в САЩ се намират над шест милиона емигранти. Създадохме солидна програма за намаляване на потока откъм границата с Мексико, но контрабандното прехвърляне от Китай през граничните ни води е твърде добре организирано и за да се спре, са необходими по-сериозни мерки.
— Може би ще бъде най-лесно, ако дадем на всички амнистия — предложи Уолас, — и с това да приключим.
— Не съм убеден, че съзнавате колко сериозен ще бъде този проблем за нашите внуци, господин президент — каза мрачно Мънро. — През 2050 година американското население ще наброява над триста и шейсет милиона. Ако раждаемостта и потокът от емигранти се запазят в същите граници, то след още петдесет години броят на населението ще достигне половин милиард. Оттам нататък числата стават ужасяващи.
— При липсата на унищожителни войни и епидемии — възрази Уолас — нищо не може да спре прираста на населението по цял свят. Не виждам какви могат да са ужасните последици, след като можем да се изхранваме.
— Запознат ли сте с прогнозите на анализаторите и географите на ЦРУ? — попита Сандекър.
Уолас поклати глава.
— Не съм сигурен, че разбирам за какви прогнози говорите.
— Тези, които прогнозират в бъдеще разцепването на сегашния вид Съединени щати.
— Пълни глупости.
— След време китайците ще контролират западния бряг от Сан Франциско до Аляска, а испанците ще управляват земите източно от Лос Анджелис до Хюстън.