— И това става пред очите ни — добави Харпър. — В Британска Колумбия се изсипаха толкова китайци, че могат да поемат управлението й.
— Не мога да си представя една разделена Америка — заяви Уолас.
Сандекър го изгледа продължително.
— Никоя нация или цивилизация не е вечна.
Новият началник на кабинет, който бе заместил Мортън Леърд, се покашля леко.
— Извинете, че ви прекъсвам, господин президент, но закъснявате за следващата си среща.
Уолас сви рамене.
— Тогава това е всичко. Съжалявам, че не можем да продължим дискусията. Но тъй като очевидно вие не сте съгласни с моите политически позиции, нямам друг избор, освен да поискам оставката ви.
Очите на Сандекър се присвиха.
— Моята няма да я получите, господин президент. Известно ми е къде са погребани телата на много хора, в буквалния смисъл на думата. И ако ме уволните, ще хвърля върху Белия дом толкова мръсотия, че съветниците ви няма да могат да ви запазят до следващите избори.
— Поддържам казаното от адмирала — каза Мънро. — СЕН и аз сме стигнали твърде далече, за да предадем всичко в ръцете на някой канцеларски плъх. Моите агенти и аз сме работили заедно през последните шест години с надеждата, че ще видим светлина в края на тунела. Не, господин президент, аз също няма да отстъпя без борба.
Колкото и да беше странно, пред лицето на такава бунтовническа реакция Уолас не се ядоса. Той изгледа последователно двамата мъже и видя твърдата им решителност. Те не бяха от хората, с които би желал да води сложни битки, особено в момента, когато имаше нужда от цялата добра воля на пресата и телевизията, за да разсее надвисналите облаци. Усмихна им се обезоръжаващо.
— Това е свободна страна, господа. Имате право да изразите своето несъгласие дори и спрямо президента на нацията. Оттеглям молбата си за оставка и ще ви оставя да ръководите уважаваните си служби, както смятате, че е най-добре. Но ви предупреждавам: ако в бъдеще някой от вас ми създаде политически главоболия, ще го изхвърля на улицата без ни най-малко колебание. Ясен ли съм?
— Напълно — отвърна Сандекър.
— Съвсем ясен — потвърди и Мънро.
— Благодаря ви, че дойдохте, за да изясним разногласията — каза Уолас. — Бих искал да мога да кажа, че ми е била приятна компанията ви, но няма да бъде вярно.
Сандекър се задържа до вратата.
— Един въпрос, господин президент.
— Да, адмирале.
— Относно китайското съкровище, което извадихме от езерото Мичиган. Кога смятате да го върнете на китайците?
— След като издоя от тях всички възможни политически компенсации. — После Уолас се усмихна със съзнанието за собственото си великодушие. — Но няма да получат нито един предмет, докато всичко не бъде изложено в Националната галерия на изкуствата, а после не обиколи по-големите градове на Съединените щати. Това поне дължа на хората.
— Благодаря ви, сър. Възхищавам се на правилното ви решение.
— Нали виждате — ухили се Уолас, — не съм чак такъв човекоядец, за какъвто ме смятате.
След като Сандекър, Мънро и Харпър си тръгнаха обратно през тунела към Белия дом, Уолас каза на началника на кабинета, че иска да остане няколко минути сам. Той потъна в мислите си, като се питаше как ли ще го представи историята. Да можеше да стане ясновидец и да погледне в бъдещето. Не се съмняваше, че от Вашингтон насам на всеки президент му се е искало да притежава този талант. Накрая въздъхна и повика Пекорели.
— С кого трябва да се видя сега?
— Хората, които пишат речите ви, биха искали да им отделите няколко минути от времето си, за да направят последни уточнения за речта ви пред Асоциацията на испанско-американския колеж.
— О, да, тази реч е важна — съгласи се президентът, който се върна към нормалното си състояние. — Това ще бъде една чудесна възможност да обявя своя нов план за създаване на агенция за култура и изкуство.
56.
— Много се радвам да ви видя отново — каза Кейт, застанала пред отворената входна врата. — Заповядайте. Иън е вън на верандата и чете сутрешните вестници.
— Няма да се бавим — каза Джулия, докато влизаше. — Двамата с Дърк трябва да хванем следобед самолета за Вашингтон.
Пит последва жените вътре в къщата. Под мишница носеше малка дървена кутия. Те минаха през кухнята и излязоха на верандата с изглед към езерото. Вятърът щипеше и имаше вълнение. На километър от брега се виждаше яхта, която се носеше с вятъра. Галахър стана да ги посрещне.