— Какво е това? — попита тя.
— Два самолетни билета за Мексико. Забравих да ти кажа, че не се връщаме във Вашингтон.
Устата й увисна от изненада.
— С всяка изминала минута откачаш все повече.
— Понякога и аз се плаша. — После се ухили. — Недей да напъваш малката си главичка. Говорих с комисар Мънро и адмирал Сандекър. Имаме благословията им за десетдневна ваканция. Признават, че поне това могат да направят за нас. Докладите ще почакат. Федералното правителство няма да избяга.
— Но не съм си взела подходящи дрехи.
— Ще ти купя цял гардероб.
— Но къде точно в Мексико отиваме? — попита тя вече развълнувана. — Какво ще правим?
— Ние — отвърна той, като наблегна на местоимението — ще лежим на брега на Масатлан, ще пием „Маргарита“ и ще наблюдаваме залеза над морето на Кортес.
— Мисля, че ще ми хареса — каза тя и се сгуши до него.
Той погледна надолу с усмивка.
— Не знам защо, но и аз си мислех, че ще ти хареса.