Не минаха и десет секунди, и в приемната се появи Мортън Леърд, който бе заел мястото на Уилбър Хътън, дясната ръка на хоспитализирания бивш президент, и се ръкува с двамата посетители.
— Благодаря ви, че дойдохте, господа. Президентът ще се радва да ви види.
Възпитаник на старата школа, Леърд беше единственият началник на президентския кабинет, който винаги носеше костюм с жилетка, от чието малко джобче висеше златна верижка на часовник. За разлика от повечето му предшественици, които идваха от колежите на Айви Лийг, той беше бивш преподавател по комуникации в Станфордския университет. Висок, леко плешив, с блестящи жълтеникавокафяви очи, които гледаха под гъсти вежди и през очила без рамки, той излъчваше особено очарование и се нареждаше сред малкото мъже в президентството, които се харесваха на всички. Леърд се обърна и покани с ръка Сандекър и Гън да го последват в Овалния кабинет.
Небезизвестната стая, чиито стени бяха свидетели на хиляди критични моменти, на самотните плещи, нагърбени с власт, и на мъчителните решения, от които зависеше животът на милиарди хора, сега беше празна.
Преди Сандекър или Гън да кажат нещо, Леърд побърза да ги предупреди:
— Господа, онова, което ще видите през следващите двайсет минути, е от особена важност за националната ни сигурност. Трябва да се закълнете, че от устата ви няма да излезе нито дума. Мога ли да разчитам на дадената ви клетва?
— Осмелявам се да ви кажа, че през годините в служба на държавата съм научил и пазил в тайна много повече поверителни неща, отколкото знаете вие, господин Леърд — отвърна Сандекър с най-убедителния си тон. — И мога да гарантирам за честността и на командир Гън.
— Простете ми, адмирале, но това влиза в задълженията ми. — Леърд отиде до една от стените и натисна замаскиран бутон. Част от стената се плъзна настрани и разкри вътрешността на асансьор. Леърд се поклони леко и ги покани с ръка.
Асансьорът беше малък, за не повече от четирима души. Стените му бяха облицовани с кедрова ламперия. На командното табло имаше само два бутона — за нагоре и за надолу. Леърд натисна долния, фалшивата стена на Овалния кабинет бавно се върна на мястото си, вратите на асансьора се затвориха и той потегли. Скоростта му не се усещаше, но Сандекър разбра, че се спускат бързо по реакцията на стомаха си. След по-малко от минута кабината забави ход и меко спря.
— Значи срещата ни с президента няма да се състои в оперативния пункт — отбеляза Сандекър с тон, в който се долавяше повече убеденост, отколкото запитване.
Леърд го погледна с почуда.
— Как отгатнахте?
— Не съм отгатвал. Бил съм в оперативния пункт по няколко повода. Той е още по-надолу.
— Много сте проницателен, адмирале — рече Леърд. — Наистина сме на половината път дотам.
Вратите на асансьора се плъзнаха плавно настрани и Леърд пристъпи в ярко осветен и безупречно чист тунел. До отворената врата на изработен по поръчка микробус стоеше агент от тайните служби. Вътрешността на превозното средство беше оборудвана като малък кабинет: меки кожени столове, бюро във формата на подкова, напълно зареден минибар и кабина на тоалетна. След като всички се разположиха удобно, агентът седна зад волана и заговори в микрофона с наушните слушалки на главата.
— „Риба меч“ напуска сградата. — После включи предавката и микробусът безшумно потегли към вътрешността на тунела.
— „Риба меч“ е кодовото ми име за тайните служби — поясни Леърд някак смутено.
— Моторът е електрически — отбеляза Сандекър, съдейки по безшумното движение на микробуса.
— По-ефикасно е, отколкото да строим вентилационна система, която да пречиства изгорелите газове на газовите двигатели.
Сандекър погледна към страничните входове на тунела, през който минаваха.
— Подземният Вашингтон е много по-обширен, отколкото си представят хората.
— Системата от пасажи и съобщителни пътища под града образуват сложен лабиринт с дължина над хиляда и шестстотин километра. Той не е обществено достояние, хората знаят само за тунелите, построени за канализацията, отводнителните канали, паропроводите и електропроводите, а има още и голяма мрежа, ползвана всекидневно от превозните средства. Тя се простира от Белия дом до Върховния съд, до сградата на Капитала, Държавния департамент, под река Потомак до Пентагона, главната квартира на Централното разузнавателно управление в Лангли, и до десетки други стратегически правителствени сгради и военни бази в града и около него.