— Нещо като катакомбите на Париж — вметна Гън.
— Парижките катакомби бледнеят пред вашингтонската подземна транспортна мрежа — каза Леърд. — Да ви предложа нещо за пиене?
Сандекър поклати глава.
— Аз съм пас.
— И аз не искам, благодаря — отвърна Гън и се обърна към адмирала. — Знаехте ли за това, сър?
— Господин Леърд забравя, че от много години съм вътрешен човек във висшите кръгове на Вашингтон. Неведнъж ми се е случвало да използвам подземните му тунели. Тъй като те минават под нивото на подпочвените води, една малка армия от хора по поддръжката им се преборва с непрекъснатата влага и мухъл, за да ги поддържа сухи. Освен това много скитници, наркотрафиканти и престъпници си правят сборища в тъмните им и призрачни ниши. Както, разбира се, и немалко дръзки и безразсъдни хора, водени от любопитство и които не страдат от клаустрофобия, намират развлечение в това да проучват проходите. Голяма част от тях са опитни пещерняци, които гледат на лабиринтите като на предизвикателство.
— Как се контролират толкова много нашественици, които бродят навътре-навън?
— Главните артерии, които са от особена важност за държавата, се охраняват от специалните сили за безопасност. Те ги наблюдават с видеомонитори и инфрачервени сензори — поясни Леърд. — Проникването в стратегически важните участъци е почти невъзможно.
— Признавам, че не знаех за това — каза бавно Гън.
Сандекър се усмихна загадъчно.
— Началникът на президентския кабинет пропусна да спомене за аварийните тунели.
— Аварийни тунели ли? — попита механично Гън.
— Да му кажа ли? — обърна се с извинителен тон Сандекър към Леърд.
Леърд кимна и въздъхна.
— Явно, че държавните тайни имат кратък живот.
— Същински сценарий за научнофантастичен филм — продължи Сандекър. — Досега това, че президентът, кабинетът му и началниците на военните щабове ще бъдат спасени по време на ядрен удар, като бъдат отведени набързо с хеликоптер до летище или до център за подземни операции, беше чиста заблуда още от самото начало. Подводните снаряди, изстрелвани от неколкостотин километра от морето по време на изненадващо нападение, ще се посипят над града за по-малко от десет секунди. Време, съвсем недостатъчно, за да се извърши спешна евакуация.
— Трябва да има друг начин — вметна Леърд.
— Има — потвърди Сандекър. — За прокарването на подземните тунели, водещи извън града, е използвана електромагнитна технология, благодарение на която цял конвой от коли, пълни с високопоставени лица от Белия дом и поверителни материали на Пентагона, може да стигне до военновъздушната база Андрюс и до подземието на хангар, където транспорт с въздушно командване, версия на бомбардировач Б-2, е в готовност да излети само секунди след пристигането им.
— Със задоволство установих, че знам нещо, което вие не знаете — рече загадъчно Леърд.
— Ако нещо съм сбъркал, поправете ме.
— Общоизвестен факт е, че военновъздушната база Андрюс се използва за излитане и кацане на самолети, превозващи високопоставени лица — поясни Леърд. — Много сте прав по отношение на съоръжението за настаняване на В-2, модифициран като въздушнопреносим команден пункт. Само че самолетът се намира под земята в секретен обект на югоизток от града — в Мериленд.
— Моля за извинение — намеси се Гън. — Не се съмнявам в думите ви, но ми се струва, че в тях има и малко фантазия.
Леърд се изкашля и заговори на Гън така, сякаш напътстваше ученик.
— Американският народ ще бъде потресен, ако дори само заподозре, че се извършват нечестни и заобиколни маневри около столицата в името на доброто управление. Лично аз също бях потресен, когато дойдох тук. И все още съм.
Микробусът намали ход и спря до входа на къс проход, водещ към стоманена врата с по една видеокамера от двете й страни. Внушаващата страх гледка се подсилваше от скрито луминесцентно осветление, което обливаше тясна кухина с ярка светлина. Гън направи асоциация с „последния километър“, извървяван от осъдените убийци по пътя им за газовата камера. Той не помръдна от стола си и гледаше с блуждаещ поглед прохода, когато шофьорът заобиколи и отвори страничната врата на микробуса.
— Извинете, сър, но имам още един въпрос. — Гън отмести поглед към Леърд. — Ще ви бъда признателен, ако ми кажете къде точно ще се срещнем с президента.