Президентът протегна свободната си ръка.
— Адмирал Сандекър, радвам се да се запознаем най-сетне.
Сандекър неволно примигна. Ръкостискането на президента беше неочаквано силно за политик, който години наред изтощаваше физиката си.
— Господин президент, надявам се това да е само първият от многото случаи, в които ще се виждаме очи в очи.
— И аз се надявам да е така, тъй като прогнозите за моя предшественик не вещаят бързо възстановяване.
— Много жалко. Той е свестен човек.
Уолас не каза нищо. После само кимна на Гън, докато Леърд продължаваше да се показва в ролята на домакин. Началникът на кабинета хвана адмирала подмишница и го поведе към другите трима мъже, които се бяха разположили край каменна камина, приспособена да гори с газ.
— Да ви представя Дънкан Мънро, комисар в Службата по емиграция и натурализация, и неговия помощник, отговарящ за операциите в страната, Питър Харпър.
Мънро изглеждаше мрачен и сериозен, а Харпър сякаш се бе слял с книгите зад него. Леърд се обърна към третия мъж.
— И адмирал Дейл Фъргюсън, комендант на бреговата охрана.
— С Дейл сме стари приятели — отбеляза Сандекър.
Фъргюсън, едър, червендалест мъж с приветлива усмивка, стисна Сандекър за рамото.
— Радвам се да те видя, Джим.
— Как са Сали и децата? Не съм ги виждал, откакто бяхме заедно на обиколка в Индонезия.
— Сали продължава да спасява горите, а момчетата ми стопяват пенсията с разноските по обучението си.
Президентът, който не обичаше да си губи времето с празни приказки, ги прикани да седнат около заседателната маса и откри съвещанието.
— Извинете, че ви накарах да станете от леглата си в тази дъждовна нощ, но Дънкан ме предупреди за една критична ситуация, която всеки момент ще избухне пред прага ни. Става дума за нелегалната емиграция. Разчитам на вас, господа, да излезете с програма за пресичане потока на чужденци, и по-специално на китайци, които се вкарват незаконно през крайбрежията ни на огромни групи.
Сандекър повдигна вежди от изненада.
— Определено мога да кажа, господин президент, че виждам къде се вместват в картината Емиграционната служба и бреговата охрана, но какво общо има Националната агенция за подводни и морски изследвания с незаконната емиграция? Нашата работа е да извършваме подводни изследвания. Преследването на китайски контрабандисти изобщо не влиза в задачите ни.
— Ние имаме огромна нужда от всеки източник, който може да ни помогне — обади се Дънкан Мънро. — С орязания конгресен бюджет емиграционната служба е далеч под капацитета си. Конгресът одобри шейсет процента увеличение на агентите ни, патрулиращи по границата, но не ни отпусна никакви средства, за да разширим следователския ни отдел. Ведомството ни има само хиляда и осемстотин специални агенти за цялата страна и за разследвания в чужбина. ФБР разполага с хиляда и сто агенти само за град Ню Йорк. Тук, във Вашингтон, хиляда и двеста полицаи от Капитолия патрулират из район, който обхваща градски квартали. Казано с две думи, просто няма достатъчно хора за разследване на престъпления от страна на Службата за емиграция и натурализация, които да направят пробив в потока от нелегални емигранти.
— Излиза, че работите с армия от патрули, на които помагат само неколцина детективи — вметна Сандекър.
— Водим губеща битка, тъй да се каже, с нелегалното вкарване на хора през границата ни с Мексико, повечето от които идват от много по-далече — като от Китай и Аржентина — продължи Мънро. — Все едно да отблъскваме океански прибой с домакинско сито. Нелегалното вкарване на хора прерасна в мултимилионна индустрия, която съперничи на контрабандното внасяне на оръжие и наркотици. Разширяването на подземния свят, нечувствителен към граници и политически идеологии, и нелегалното вкарване на хора ще бъде основното злодеяние на двайсет и първия век.
— Нещата се влошават — заговори Харпър, — тъй като броят на нелегално влизащите в страната ни чужденци от Народна република Китай стига до епидемични размери. Контрабандистите, с благословията и поддръжката на тяхното правителство, което търси всякакви начини да намали огромния прираст на населението си, са съставили програма за изнасяне на десетки милиони от техния народ във всяко кътче на земното кълбо, и най-вече в Япония, Съединените щати, Канада, Европа и Южна Африка. Колкото и странно да звучи, те дори са плъзнали из цяла Африка, от Кейптаун до Алжир.