Адмирал Фъргюсън се изкашля, преди да вземе думата:
— Когато емигрантският поток беше още слаб, се използваха стари и разнебитени товарни кораби, които стоварваха емигрантите на брега с пробити лодки и салове. На мнозина им се раздаваха спасителни жилетки и направо ги хвърляха зад борда. Стотици се удавяха, преди да стъпят на земя. Сега контрабандистите станаха много по-изкусни — превозват тайно емигрантите в търговски кораби и все повече зачестяват случаите, когато те най-безочливо влизат в пристанището, преди да ги вкарат под носа на емиграционните служители.
— Какво става с емигрантите, след като влязат благополучно в страната? — попита Гън.
— Поемат ги местните престъпни банди — поясни Харпър. — Онези емигранти, които имат късмета да са финансово обезпечени или имат роднини, които вече живеят в Щатите, биват веднага освобождавани да поемат по собствения си път. Повечето обаче не могат да платят таксата за влизане в страната. Затова те биват насилствено отвеждани на тайно място, предимно в някои отдалечени складови помещения. Там те стоят затворени със седмици, дори с месеци, и биват заплашвани, че ако се опитат да избягат, ще бъдат предадени на американските власти, които ще ги осъдят на доживотен затвор, защото са нелегални емигранти. Бандите често ги подлагат на мъчения, побоища и изнасилване, за да сплашат пленниците си да се откажат от собствен живот и да им станат слуги. Те биват принудени да работят за престъпните синдикати в търговията с наркотици, жените да проституират, някои да работят в незаконни цехове и други техни дейности. Всички, които са в добро физическо състояние, обикновено по-младите мъже, са задължени да подпишат договор, че с труда си ще изплащат таксата за тайното им преселване. Тогава им се намира работа в обществени перални, ресторанти или фабрики, където работят по четиринайсет часа седем дни в седмицата. За да изплати дълга си, на нелегалния емигрант са му нужни средно от шест до осем години.
— След като си получат необходимите фалшиви документи, много от тях стават почтени американски граждани — допълни Мънро. — Докато Съединените щати имат нужда от евтина работна ръка, предприемчивите контрабандисти ще се възползват от случая да вкарват незаконни емигранти, чийто брой вече взима епидемични размери.
— Трябва да има, и то не един начин да се пресече този поток — отбеляза Сандекър, докато си наливаше кафе от сребърна кана върху количката за сервиране до масата.
— При положение че няма как да се направи международна блокада около китайската територия, как можем да постигнем това? — попита Гън.
— Отговорът е много прост — отвърна Леърд. — Не можем, поне според международните закони. Ръцете ни са вързани. Единственото, което може да направи всяка държава, включително Съединените щати, е да признае тази заплаха като главна международна грижа за сигурността и да вземе всички необходими мерки, за да засили охраната по границите си.
— Например да нареди на армията и флота да бранят крайбрежията им и да отблъскват нашествениците — вметна Сандекър с кисела физиономия.
Президентът го стрелна с остър поглед.
— Изглежда, не схванахте смисъла, адмирале. Ние сме изправени пред мирно нашествие. Аз не мога току-така да дам сигнал за изстрелване на дъжд от ракети срещу невъоръжени мъже, жени и деца.
Сандекър обаче не отстъпи.
— Тогава какво ви пречи, господин президент, да наредите съвместна операция на въоръжени сили, които да затворят границите? По този начин има вероятност да бъде пресечен и потокът от незаконно внасяните в страната наркотици.
Президентът сви рамене.
— Тази мисъл е хрумвала и на по-умни мъже от мен.
— Не е работа на Пентагона да възпрепятства влизането на нелегални — възрази твърдо Леърд.
— Вероятно съм бил дезинформиран, но съм останал с впечатлението, че мисията на въоръжените ни сили е да закриля и отбранява сигурността на Съединените щати. Мирно или не, за мен това си е чисто нашествие по суверенните ни брегове. Не виждам защо сухопътните и морските ни дивизии да не могат да помогнат на недостатъчния персонал на граничните патрули, защо Военноморските сили да не могат да подкрепят бреговата охрана и защо Военновъздушните сили да не могат да извършват въздушно разузнаване.