— Да, тя произхожда от заможно китайско семейство. И е един от най-добрите ни агенти.
— Имате ли някаква представа на кой бряг контрабандистите ще свалят агентката ви?
Харпър енергично поклати глава.
— Ние не поддържаме връзка с нея. Предполагаме, че ще свалят и нея, и останалите незаконни емигранти някъде между Сан Франциско и Анкоридж.
— Сигурни ли сте, че хората от охраната на Шан вече не са разкрили и нея като другите ви агенти?
Погледът на Харпър остана известно време прикован в пространството. Накрая той призна с мрачен израз на лицето:
— Не, не сме. Не можем да направим нищо, освен да чакаме и да се надяваме, че ще успее да се свърже с едно от нашите областни бюра на западния бряг.
— Ами ако нищо повече не чуете за нея?
Харпър сведе поглед към лъскавата повърхност на масата, сякаш виждаше немислимото.
— Тогава ще изпратя съболезнователно писмо до родителите й и ще пратя друг по нейните стъпки.
В четири сутринта съвещанието най-сетне свърши. Сандекър и Гън бяха изведени от тайните покои на президента и през тунела бяха върнати обратно в Белия дом. Когато лимузината потегли, за да ги откара по домовете им, двамата потънаха в мрачни мисли. Пръв Сандекър наруши тягостното мълчание.
— Трябва да са много отчаяни, за да допрат до помощта на НЮМА.
— Ако бях на мястото на президента, сигурно щях да се обърна за помощ към военноморския флот, към нюйоркската стокова борса и към бойскаутите — рече Гън.
— Що за комедия! — измърмори Сандекър. — От моите хора в Белия дом знам, че президентът е в тесни взаимоотношения с Кин Шан още от времето, когато е бил губернатор в Оклахома.
Гън го изгледа и рече:
— Но нали президентът каза, че…
— Чух какво каза, но имаше предвид съвсем друго. Не се и съмнявам, че иска да се спре притокът на незаконни емигранти, но той няма да разпореди да се предприемат никакви мерки, които биха обезпокоили китайските управници. Кин Шан е главният дарител на средства за предизборната кампания на президента Уолас в Азия. Не един и два милиона долари от китайското правителство са били отведени чрез Хонконг и „Кин Шан маритайм“ за изборната кампания на Уолас. Това е корупция от висока класа. Затова Уолас се възпира от всякаква конфронтация на четири очи. Администрацията му е пълна с хора, които работят за интересите на Китай. Тоя човек си е продал душата в ущърб на американските граждани.
— Тогава какво се надява да спечели, ако притиснем задника на Кин Шан до стената?
— Това няма да стане — язвително отвърна Сандекър. — Кин Шан никога няма да бъде разобличен или обвинен в престъпна дейност, поне не и в Съединените щати.
— В такъв случай, доколкото разбирам, планът ви е да предприемем разследването, независимо от последствията.
Сандекър кимна.
— Имаме ли в момента изследователски кораб във водите на Мексиканския залив?
— Да, „Марин Денизен“ е там. Научноизследователският му екип провежда изследвания върху намаляването на кораловите рифове край Юкатан.
— НЮМА от години го ползва — отбеляза Сандекър и извика в съзнанието си образа на кораба.
— Той е най-старият кораб във флотилията ни. Това е последното му плаване. Като се върне в пристанището на Норфолк, ще го дарим на университета по океанография в Лампак.
— Ще се наложи университетът да почака малко. Такъв стар кораб за морски изследвания с екип от биолози ще представлява идеално прикритие за проучването на пристанищното съоръжение на Шан.
— Кого смятате да назначите за ръководител на операцията?
Сандекър се обърна към Гън.
— Как кого, нашият директор на специалните проекти!
Гън се поколеба, преди да каже:
— Не искаме ли прекалено много от Дърк?
— Можеш ли да назовеш някой по-добър от него?
— Не, но знаете какво преживя при изпълнение на последния ни проект. Когато преди няколко дни го видях, той приличаше на възкръснал мъртвец. Трябва му още време, за да се възстанови напълно.
— Пит е от тия, дето бързо се възстановяват — заяви уверено адмиралът. — Него само предизвикателството може да го вкара обратно в релси. Провери къде е и му кажи, че е много важно да се свърже час по-скоро с мен.
— Не знам къде да го търся — отвърна неопределено Гън. — След като му дадохте един месец отпуск, той просто отпраши нанякъде, без да съобщи нищо.