После се върна в хижата и седна да наблюдава как слънцето залязва зад малка планинска верига между езерото Орион и морето. Когато тъмнината се слегна над езерото, Пит си приготви лека вечеря и се настани да гледа сателитна телевизия. В десет часа си оправи леглото и загаси лампите. Надявайки се наблюдателните камери в хижата да не улавят инфрачервени лъчи, той рискува — съблече се гол, измъкна се предпазливо навън, влезе пълзешком във водата и поемайки си дълбоко въздух, заплува към вътрешността на хангара.
Не обърна внимание на ледената вода, тъй като съзнанието му беше заето с други мисли. В хангара подсуши тялото си с хавлиена кърпа и облече долен гащеризон „Шелпро“ от найлон и полиестер. Компресорът автоматически изключи, когато бутилките достигнаха необходимото налягане. Тогава той закрепи за щуцера въздушен регулатор „Микра“ и провери ремъците на самара си. След това се напъха в изработен по поръчка тъмносив хидрокомбинезон „Викинг“ от вулканизиран каучук с херметически съединени качулка, ръкавици и ботуши с гъвкави подметки. Предпочиташе сухото подводно облекло пред мокрото, тъй като предоставяше пълна изолация и при най-ниски температури на водата.
После дойде ред и на компенсатора за плавателност и на рейката „Сигма системс“ с дълбокомер, въздушен манометър, компас и часовник. За баланс щеше да използва комплексна система — част от тежестта на самара с двете бутилки на гърба си и колана с тежести. Привърза водолазния нож за глезена си и нахлузи електрическа лампа от типа на миньорските върху качулката си.
Метна на рамо колан, наподобяващ патрондаш на бандит от Дивия запад. Кобурът му бе приютил пневматична пушка, която изстрелваше коварни на вид къси стрели. Във всяко от двайсетте джобчета на колана имаше по една стрела.
Пит бързаше да се гмурне. Чакаше го дълго плуване под вода, както и още много неща да направи и да види. Той седна в края на дока, сложи си плавниците, изви тялото си, за да не закачи с бутилките на гърба си дъсчената настилка на дока и цопна във водата. Преди да се гмурне, изпусна въздуха от хидрокомбинезона си. Реши, че ще е напълно излишно да се натоварва физически и да хаби ценен въздух от бутилките, затова свали от дока компактен подводен скутер „Стингрей“ с акумулаторно захранване, опъна го пред себе си за ръкохватките, натисна бутона за ускорение на движението и мигом бе изтласкан изпод понтоните на хангара.
Не беше трудно да определя местоположението си в безлунната нощ. Пътят му по езерото беше окъпан от светлина, достатъчна да осветява цяло футболно игрище. Сиянието осветяваше и гората наоколо. Интересно, защо ли е нужна тази ослепителна светлина, запита се Пит. Струваше му се прекомерно излишна за нормално охраняем обект. Единствено докът беше лишен от осветление, но и едва ли му беше нужно — струящата от брега светлина го осветяваше достатъчно. Пит повдигна маската си за лице над челото и извъртя електрическата си лампа назад, да не би зоркият поглед на някой охранител да забележи отражението й.
Ако камерите за наблюдение не облъчваха тъмнината с инфрачервени лъчи, то положително имаше охранител с очила за нощно виждане, който следи за появата на нощни рибари, ловджии, объркали пътя бойскаути или дори на Бигфут4. Естествено, че нямаше да се взира с тях в небето, за да наблюдава пръстените на Сатурн. Пит обаче не се притесняваше особено. Знаеше, че е твърде малка мишена, за да бъде забелязан от такова разстояние. Но приближеше ли се с още четири-петстотин метра, щеше да е друго нещо.
Една от заблудите за тайното промъкване в тъмна нощ е, че черният цвят е съвършеното прикритие. Смята се, че човек, облечен целия в черно, се слива с мрака. До известна степен, да. Но тъй като никоя нощ не е напълно тъмна — често светлина идва и само от звездите — съвършената сянка, доближаваща се до относителна невидимост, е тъмносивата. Черен обект може да се забележи на тъмен фон в тъмна нощ, докато сивият се слива с него.
Пит знаеше, че шансовете му да бъде забелязан са доста слаби. Единствено бялата диря, която оставяха двата електромотора на подводния скутер, докато го придвижваха с почти три възела в час, нарушаваха пълната чернота на водата. След по-малко от пет минути той стигна средата на пътя до целта си. Там нагласи маската си за лице, потопи глава под водата и започна да диша през шнорхела. След още четири минути се озова на стотина метра от дока на имението. Работният кораб все още го нямаше, но яхтата продължаваше да опъва вързалата си.
4
Приказно същество, което според предание, зародило се още от времето на индианците, обитава северозападните части на САЩ и Канада. Съобщение за отпечатък от ходилото на Бигфут, с дължина 43 см., се появява в медиите едва в началото на 70-те години. — Б.пр.