След бърз оглед наоколо за наличието на камери за наблюдение и след като се убеди, че няма нито една, той предпазливо продължи напред по тясното пространство, принуден да върви леко извърнат на една страна, ругаейки мислено строителния предприемач, който е изливал бетона, съобразявайки се само с дребната физика на китайците. Проходът свършваше до друга рампа, която се издигаше и разширяваше под един свод. Отвъд него се простираше коридор с врати от двете страни.
Приближи се до първата врата и забеляза, че е открехната. Погледна с едно око през пролуката — вътре имаше ниско легло, в което спеше мъж с кепе на главата, открит гардероб с дрехи на закачалки, тоалетна масичка с няколко малки чекмеджета, едно нощно шкафче с лампа върху него. На една полица на стената бяха наредени няколко вида оръжие: снайперистка пушка с оптичен мерник, две различни автоматични пушки и четири автоматични пистолета с различни калибри. Пит мигом осъзна, че е влязъл в лъвска бърлога. Това се оказаха жилищните помещения на охраната.
Зад друга врата по-надолу по коридора се чуваха гласове и се разнасяше силен мирис на тамян. Той се просна по корем и надникна с половин око и нос под вратата, надявайки се да не го видят през тесния процеп. Четирима азиатци играеха на домино около една маса. Пит дума не разбираше от разговорите им. За непривикналия му слух мандаринският диалект звучеше като бързия и креслив говор на дилър, рекламиращ употребявани автомобили по телевизията. През вратите на другите помещения се чуваше странно дрънчене, което ориенталците наричаха музика.
Помисли си, че няма да е лошо да се измъкне час по-скоро оттук. Не се знаеше кога някой от нищо неподозиращите охранители ще излезе в коридора и ще поиска да узнае какво души човек от бялата раса пред стаята му. Пит продължи по коридора и стигна до една вита стоманена стълба. Все още нямаше викове, че е разкрит, нямаше изстрели, нито включени сирени или алармени звънци. И със задоволство установи, че охраната на Шан бди повече за нарушители отвън, отколкото вътре.
Стълбата свързваше две нива, които представляваха огромни празни пространства без вътрешни стени. Човек оставаше с впечатлението, че предприемачът и работниците му са зарязали работата си недовършена. Той се качи на най-горната площадка и спря пред масивна стоманена врата, наподобяваща врата на подземен банков трезор. Тя нямаше секретна брава или блокиращо резе, само една дебела хоризонтална дръжка. Той я натисна силно, но безшумно надолу и застина в това положение почти цяла минута, ослушвайки се напрегнато. Пот се стичаше по тялото му под сухото подводно облекло. Прииска му се да се гмурне отново в студената вода на езерото и да доплува обратно до хижата си. Реши само да огледа набързо вътрешността на голямата къща и да се махне оттук.
Езичетата на бравата се плъзнаха гладко и тихо извън гнездата си. Пит се поколеба малко, преди да започне, отначало съвсем леко, да отваря масивната врата. Но след това се наложи да употреби цялата си сила, за да я отвори достатъчно и да надникне вътре. Зад нея имаше друга врата, само че с решетки. Дори един крадец нямаше да се изненада толкова, като видеше, че къщата, в която е проникнал, за да задигне скъпи бижута и ценности, всъщност е строго охраняем затвор.
Това съвсем не беше елегантно имение, построено от човек с необикновен вкус към архитектурата. То нямаше нищо общо с имение. Цялата вътрешност на огромната къща на Шан представляваше затворническа килия, изтръгната сякаш от Алкатраз5. Прояснението му дойде като гръм от ясно небе. „Тихото убежище“, построено за развлечение на клиентите и съдружниците на Шан, е само фасада, осъзна Пит. Прислужницата, която се правеше, че оправя стаи без мебелировка, и двамата играчи, които не спираха да играят голф, са просто захаросани фигурки върху торта. Прекомерно засилената охрана бе предназначена по-скоро да пази пленниците вътре, отколкото нашествениците отвън. Сега видя, че отвътре тъмните стъкла бяха подсилени с бетонни стени.
Три етажа килии гледаха към открито квадратно пространство с клетка, монтирана върху колони в средата. В клетката двама пазачи в сиви униформи без отличителни знаци наблюдаваха няколко видеоекрана. Горните пътеки покрай килиите бяха обезопасени с мрежести прегради до тавана. Вратите на килиите бяха плътни, с по един процеп, голям колкото да се промуши през него малка чиния с храна и чаша с вода. И най-закоравелият престъпник щеше доста да се затрудни да измисли начин да избяга оттук.
5
Остров в залива край Сан Франциско в западна Калифорния, където някога е имало затвор. — Б.пр.