В следващите три-четири минути извън претъпканата кабина се възцари пълна тишина. Купища въпроси и рояци от тревожни мисли изпълниха съзнанието на Джулия и на останалите емигранти. Но те не знаеха в какъв ред да ги сложат, тъй като продължаваше кошмарното пътуване. Тогава вратата в задната стена на кабината се отвори и нахлулият с лекия бриз свеж планински въздух подейства чудотворно. Отначало никой не виждаше нищо навън освен тъмнина, после един от надзирателите застана в рамката на вратата.
— Който чуе името си, да излиза навън на палубата — нареди той.
През първите минути повиканите, които се намираха в средата или най-отзад, с мъка си пробиваха път през претъпканата кабина, но след малко, всеки път когато някой излезеше навън, останалите изпускаха обща въздишка на облекчение. Повечето от първите напуснали лодката бяха бедни емигранти, които не са могли да заплатят прекомерно високата такса за стъпване на суша, независимо чия суша, стига да не принадлежеше на Китайската народна република. Никой от тях не съзнаваше, че е продал завинаги душата си на контрабандистите, които пък от своя страна я бяха продали на вече установените в САЩ престъпни синдикати. След малко Джулия, заедно с две малки деца и родителите им, изнемощели от глад, и още осем възрастни мъже и жени бяха оставени да чакат в кабината. Тия явно са най-онеправданите, помисли си Джулия. Сигурно им е било отнето цялото имущество, но пак не са им стигнали парите, а и са прекалено безпомощни и слаби, за да вършат тежка работа. Нямаше съмнение, че те, както и тя, няма да слязат на брега.
Като че ли в потвърждение на най-лошите й страхове, вратата се затвори шумно, вързалата бяха свалени, дизеловите двигатели бяха превключени на заден ход и корабът потегли. Но ето че много скоро той отново намали скорост и двигателите му пак заработиха на празен ход. Вратата се отвори и в кабината влязоха четиримата надзиратели. Без да кажат дума, те започнаха да връзват ръцете и краката на всекиго от групата. После залепиха устите им с водопроводен скоч и завързаха за глезените им солидни железни тежести. Бащата и майката направиха плах опит да защитят децата си, но бързо бяха отблъснати.
Значи това ни чака, помисли си Джулия, смърт чрез удавяне. Цялото й съзнание, всеки неин нерв мигом се съсредоточи в измислянето на начин за бягство. Тя се затича към вратата с намерението да излезе на външната палуба и да скочи във водата, за да доплува до най-близкия бряг. Но опитът й бе пресечен още преди да беше стигнала до вратата. Омаломощена от побоя, тя всъщност се препъваше, а не тичаше и един от полицаите я препъна и я просна на пода. Докато й връзваха краката и ръцете, тя се опита да се пребори с грубияните, като ги удряше, дращеше и хапеше където свари, но безполезно. Накрая залепиха лентата върху устата й, а на глезените й вързаха тежест.
Един капак в средата на палубата се отвори и тя с ужас видя как първото тяло бе пуснато през него във водата.
Пит отдели пръста си от извода за скоростта на подводния скутер и се хвърли във водата на три метра под кабината на катамарана. Тъкмо се канеше да изплува над повърхността между двата корпуса, за да огледа дъното на кораба, когато ненадейно над главата му проблесна светлина и нещо тежко пльосна във водата — човешко тяло, последвано от второ, трето…
Какво, по дяволите, става, зачуди се той, докато телата заваляха покрай него като дъжд. Колкото и да не вярваше на очите си и да беше онемял от ненормалната гледка, реакциите му не закъсняха. С няколко пъргави движения той се освободи от стингрея, включи подводната си лампа и измъкна ножа от ножницата. После започна да улавя едно по едно телата и да разсича въжетата, увити около ръцете и краката им. Щом тялото бъдеше освободено, той го избутваше към повърхността и се гмуркаше за следващото. Действаше трескаво, разчитайки на чудо да не пропусне някое и то да се плъзне надолу към черните дълбини на езерото. Разбира се, не знаеше дали жертвите не са вече мъртви, но се опитваше да ги спаси, въпреки страховете си. След като установи, че всички са живи, той грабна едно малко момиченце на не повече от десет години, което го гледаше с очи, изпълнени с ужас. Приличаше на китайче. Той се помоли вътрешно да може да плува, когато го забута нагоре към повърхността.
Отначало той плуваше леко пред редицата от жертви, но скоро се принуди да поизостане. Отчаянието му бе заменено с гняв, когато зърна едно още по-малко дете — около четиригодишно момченце. Наруга наум чудовищата, които са били способни да извършат такова зверство. Без да рискува повече, той се оттласна нагоре, бързо намери скутера си и постави ръчичките на детето върху дръжките му. След това изключи лампата си и хвърли бърз поглед към кораба, за да провери дали екипажът не е забелязал стърчащите над водата глави на жертвите им. На борда всичко изглеждаше спокойно. Не се забелязваше никаква паника. Той се гмурна отново и пак включи лампата си. Лъчът й освети още едно тяло, изхвърлено от черния кораб, и както предположи, беше последното. То вече потъваше на пет-шест метра, когато той успя да го улови. Беше тяло на млада жена.