Чу Ден целият трепереше от страх. Внимавайки в тъмнината да не доближи кораба до плитчините, изобщо не беше видял, че двама от помощниците му са били убити. И сега, след като откри труповете им, Чу Ден бе обхванат от паника. Как ще слезе на дока и ще докладва, че двама от надзирателите са убити от незнайни убийци, а той не е видял как е станало това. Работодателят му никога нямаше да приеме мъгляви и необясними извинения. И щеше да го накаже за несправяне с работата — в това беше напълно сигурен.
Нямаше друг избор, освен да се изправи лице в лице с нападателите. И през ума не му минаваше, че може да е само един. Предположи, че това е добре планирана операция от професионалисти. Той нареди на останалите двама да заемат места съответно на носовата и на кърмовата палуба между корпусите. След като поиска от Ло Хан да включи осветлението, забеляза няколко души да излизат на брега на езерото. И тогава, като връх на злината, той разпозна в тях емигрантите, които смяташе вече за удавени. Вцепени се от изумление. Как са могли да избягат? Не би могло без чужда помощ. Сигурно ги е спасил някой отряд от обучени агенти от специалните сили, заключи той ужасен.
Кин Шан положително щеше да нареди да пратят и него на дъното на езерото, ако не залови избягалите емигранти, преди те да са се добрали до американските власти. На светлината над езерото преброи към дванайсет мъже, жени и две деца, които, олюлявайки се, излизаха от езерото и се насочваха към гората. Изплашен от краткото бъдеще, което го очакваше, и без да се съобразява с обстоятелствата, Чу Ден обърна катамарана и го насочи право към ниския бряг на езерото.
— Ето ги там! — извика той на стоящия на носовата палуба надзирател. — Стреляй по тях, стреляй, преди да са стигнали до дърветата.
Неговият човек на предната платформа тъкмо вдигна оръжието си и в следващия момент Чу Ден загледа като хипнотизиран как от водата пред кораба, бавно, като филмов кадър със забавен каданс, изникна тъмна фигура — същинско страшилище от кошмарен сън. Надзирателят изопна тяло, изпусна автоматичния си пистолет и се хвана за рамото. След секунди една стрела щръкна от лявото му око. Чу Ден замръзна на мястото си, проследявайки с поглед как помощникът му се прекатури в студената вода на езерото.
Много са предимствата на плавателен съд със сдвоени като на катамаран корпуси. Но отблъскването на абордажна атака не е сред тях. Почти е невъзможно кораб с единичен висок вълнорез да опре борд до него, а още по-малко да намери начин да увисне на корпуса му. Но хоризонталната платформа, излизаща от главната кабина и кормилната рубка, се намираше само на трийсет и пет сантиметра над водата и човек можеше относително лесно да се хване за предния й ръб.
Движен от подводния скутер, Пит показа глава над повърхността точно когато черният кораб беше на път да го прегази. По-скоро по щастлива случайност, отколкото от опитност той успя навреме да пусне скутера, протегна ръка и сграбчи ръба на предната платформа. От голямата скорост, с която корабът го повлече по водата, Пит изпита чувството, че ръката му ще изхвръкне от ставата. За щастие си остана на мястото и Пит успя да улучи мъжа, който се целеше в хората на брега, миг преди онзи да натисне спусъка. В порядъка на три секунди Пит зареди и изстреля стрелата, която през окото проникна до мозъка му.
Сега катамаранът беше на курс, водещ до неминуем сблъсък с брега, който се намираше на по-малко от десет метра. Точно тогава Пит се пусна от платформата и легна по гръб във водата. Докато издигнатата кабина напредваше над него, той спокойно зареди отново пушката си. После изчака гребните винтове от двете му страни да го подминат благополучно, обърна се и заплува с всички сили в килватера на кораба. Не бе изминал и няколко метра, и катамаранът се блъсна в брега на езерото, разби вълнорезите си и спря внезапно, сякаш се бе ударил в стоманена стена. Двигателите се завъртяха още няколко пъти, задавиха се и замлъкнаха. Инерцията и резкият удар изхвърлиха надзирателя на кърмовата платформа с такава невероятна сила в кабината, че той счупи врата си.
Пит откопча ремъците на самара, чиито скоби придържаха бутилките му под налягане, свали колана с тежестите и се покатери на кърмовата платформа. В кормилната рубка не се виждаше жива душа. Той тръгна нагоре по стълбата и с един ритник отвори вратата.
На пода лежеше мъж, който, подпрял глава и рамене в предната стена, притискаше с две ръце гърдите си. Счупил си е ребрата, бързо предположи Пит. Ранен или не, мъжът беше убиец. Пит нямаше намерение да рискува с хора като него. Той вдигна пушката си почти в мига, в който Чу Ден насочи към него 32-милиметров автоматичен пистолет, скрит под ръцете върху гърдите му. Смъртоносният пукот на пистолета заглуши свистенето на стрелата, излетяла от пушката. И двата снаряда се разминаха в една и съща микросекунда. Куршумът проби малка дупка във външната плът на бедрото на Пит, а в същото време стрелата заседна в челото на Чу Ден.