— Готова ли си?
Тя разпери ръце и огледа издутото си от няколкото ката дрехи тяло.
— Едва ли ще мога да сложа и спасителна жилетка върху всичко това — каза тя с треперещи нотки в гласа. — А без нея ще потъна като камък.
— Да не би да забрави, че преди четири седмици генерал Хуай нареди всички спасителни жилетки да бъдат хвърлени зад борда?
— Тогава ще избягаме с някоя от спасителните лодки.
— Ако все още има лодки, които не са станали на трески, то те изобщо не могат да бъдат спуснати в такива бурни води.
Тя го погледна право в очите.
— Значи ще загинем, така ли? Защото ако не се удавим, ще премръзнем до смърт.
Той нахлупи една плетена шапка върху русата й коса и ушите й.
— Топлата глава стопля и краката. — Повдигна нежно с двете си едри ръце лицето й и я целуна. — Скъпа, не са ли ти казвали, че ирландците не се давят? — И хващайки я за ръка, Галахър грубо я избута в коридора и я поведе по стълбата към горната палуба.
Забравеният в бързината дакел Фриц остана да лежи послушно на леглото, с почуда в кафявите си очи, но с вярата, че господарката му скоро ще се върне.
Онези членове на екипажа, които не бяха на вахта, не играеха на домино, нито си разказваха за това как са оцелели от други бури, спяха в кабините си, без да подозират, че корабът е на път да се разпадне. Готвачът и помощниците му почистваха масите след вечерята и поднасяха кафе на бездействащите. Въпреки силното клатене на кораба от бурята, екипажът беше въодушевен от мисълта, че наближават пристанище. Макар местоназначението да се пазеше в тайна от тях, те знаеха точно къде се намират.
В кормилната рубка обаче нямаше и следа от задоволство. Хънт гледаше назад през снежната фурия и едва виждаше палубните светлини в края на кърмата. Както бе скован от ужас, му се стори, че кърмата се издигна под ъгъл спрямо средната част на кораба. Сред воя на вятъра, фучащ през надстройката, чу как корпусът се пропуква. Той се пресегна да натисне алармения звънец, който сигнализираше за обща тревога из целия кораб.
Хуай отблъсна ръката на Хънт от бутона на звънеца.
— Не можем да напуснем кораба — прошепна той с уплаха.
Хънт му хвърли поглед, изпълнен с отвращение.
— Умрете като мъж, генерале.
— Не бива да допуснете да умра. Дал съм обет да се погрижа товарът да пристигне благополучно в пристанище.
— Този кораб ще се разцепи на две. Нищо не може да спаси нито вас, нито ценния ви товар.
— В такъв случай трябва да определим местоположението си, за да го спасим.
— За кого да го определим? Спасителните лодки са разбити и отнесени в морето. Вие настояхте всички спасителни жилетки да бъдат хвърлени зад борда. Разрушихте радиото и не можем да подадем сигнал за бедствие. Изобщо, много добре прикрихте следите ни. Ние дори не би трябвало да сме в тези води. Нашето местоположение е неизвестно за останалия свят. Единственото, което ще научи Чанкайши, е, че „Принсес Доу Уан“ е изчезнал с целия си екипаж на шест хиляди мили южно оттук. Добре сте запланували всичко, генерале, много добре.
— Не! — извика Хуай. — Това не бива да се случи!
На Хънт дори му стана забавно, като наблюдаваше изписания по лицето на Хуай израз на гняв и безпомощност. Хитрият, шарещ поглед в тъмните очи на китаеца вече го нямаше.
Генералът отказваше да приеме неизбежното. Той отвори рязко вратата на командния мостик, втурна се навън във вилнеещата буря и видя как корабът се гърчи в предсмъртната си агония. Кърмата се изви видимо надясно. От пукнатината в корпуса излизаше пара. Той се спря на място и ужасен загледа как кърмата се отдели от останалата част на кораба с пронизителен звук от разцепване на метал. После всички светлини на борда угаснаха и той вече не виждаше кърмата.
Моряци се втурнаха нагоре и наизлязоха по покритите със сняг и лед палуби. Изплашени от убийствените вълни, които бяха разбили лодките, те започнаха да се щурат и роптаят, че не са им оставили поне спасителните жилетки. Краят настъпи толкова бързо, че повечето бяха заварени неподготвени. По това време на годината ледените води бяха не повече от нула градуса, а температурата на въздуха — минус петнайсет градуса. Обзети от паника, моряците започнаха да скачат зад борда, явно не съзнавайки, че само след минути ще загинат в студената вода било то от хипотермия, или от внезапното спиране на сърцето вследствие на шока, причинен от резкия спад на телесната температура.