Срещу Ленарт и Мод живее Алф. Той кара такси и винаги е облечен с кожено яке и лошо настроение. Подметките му са тънки като пергаментова хартия, защото не си вдига стъпалата, когато ходи. Баба казва, че прави така, защото имал най-ниския център на тежестта в цялата проклета вселена.
В апартамента под този на Ленарт и Мод живеят момчето със синдром и майка му. Момчето със синдром е една година и няколко седмици по-малко от Елса и никога не говори. Майка му постоянно изпуска разни неща. От джобовете ѝ сякаш валят предмети. Както когато обискират лошите в анимационните филми и от дрехите им изскачат толкова много неща, че оформят купчина по-висока от самите тях. Но тя и момчето със синдром имат много добродушни очи и дори баба като че ли ги харесва.
В апартамента до техния, от другата страна на асансьора, който никога не работи, живее Чудовището. Елса не знае как се казва всъщност, но го нарича Чудовището, защото всички се страхуват от него. Ама наистина всички. Дори и мама, която не се страхува от нищо на целия свят, побутва леко Елса по гърба, когато минават покрай апартамента на Чудовището. Никой никога не вижда Чудовището, защото то не излиза през деня. На срещите на домсъвета Кент винаги казва, че „такива като него не бива да са на свобода! Но така е в тая проклета страна, вместо да вкарват хората в затвора, те им осигуряват психиатрична помощ!“. Брит-Мари е писала на собствениците на блока, настоявайки да изгонят Чудовището, защото била убедена, че то мъкне там „други пристрастени“. Елса не знае какво точно значи това. Не е сигурна, че и Брит-Мари знае. Но дори баба придоби странно изражение, когато Елса я попита за Чудовището, след което каза тихо, че „има неща, с които човек не бива да се занимава“. А баба се е сражавала във Войната-Без-Край, войната срещу сенките в Страната-на-Почти-Будните. Така че се е изправяла срещу най-ужасяващите същества, които могат да се пръкнат за десет хиляди приказни вечности.
Да, така се мери времето в Страната-на-Почти-Будните, във вечности. Това е „лирическо отклонение“, както се казва, но в Страната-на-Почти-Будните няма часовници, така че времето се мери според усещането. Ако ти се струва като малка вечност, тогава казваш, че това е едно завинаги. Ако ти се струва горе-долу като една дузина завинагита, това прави една цяла вечност. А единственото, което може да ти се струва по-дълго от една цяла вечност, е една приказна вечност. Защото приказната вечност е цяла вечност от цели вечности. А най-дългата единица време, която съществува, са десет хиляди приказни вечности. Това е и най-голямото число в Страната-на-Почти-Будните.
Но да, нека се придържаме към темата: най-долу в блока, където живеят всички тези хора, има зала за събрания. Там веднъж месечно се провеждат срещите на домсъвета. Разбира се, това е малко по-често, отколкото в други блокове, но апартаментите в този блок са под наем, а на Брит-Мари и Кент много им се иска всички живущи тук „чрез демократичен процес“ да сформират жилищна асоциация, която да откупи правото на обитаване на апартаментите от сегашните собственици. И затова има събрания. Защото никой друг в блока не иска право на обитаване. Може да се каже, че демокрацията е тази част от демократичния процес, която най-малко се харесва на Кент и Брит-Мари.
Самите събрания, разбира се, са ужасно скучни. В продължение на два часа всички се карат за същото, за което са се карали предния път, след което вадят календарите си и се карат кога да бъде следващото събрание. Въпреки това, днес Елса отива на срещата, защото иска да знае кога ще започне караницата, така че никой да не забележи как тя се измъква.
Кент още не е дошъл, защото винаги закъснява. Алф също го няма, защото той винаги идва навреме. Но Мод и Ленарт седят до голямата маса, а Брит-Мари и мама стоят в кухненския бокс и си говорят за кафе. Саманта спи на пода. Мод подава на Елса голяма кутия със сънища. Ленарт седи до нея и чака кафето, като междувременно пие кафе от термоса си. За Ленарт е важно винаги да има временно кафе, докато чака баш кафето.
Брит-Мари стои до мивката, сключила фрустрирано ръце пред себе си, и се взира нервно в мама. Мама прави кафе. Това изнервя Брит-Мари, защото тя смята, че е най-добре да изчакат Кент. Брит-Мари винаги смята, че е най-добре да изчакат Кент. Но мама не е много по чакането, тя е по поемането на контрол, затова прави кафе. Брит-Мари старателно забърсва невидими трохи от мивката. Около нея почти винаги има невидими трохи и тя изпитва нужда да ги забърсва. Усмихва се добронамерено на мама.