Звучеше сякаш му е трудно да диша, както звучат мъжете, които неизменно подценяват обиколката на врата си, когато си връзват вратовръзките.
– Ако седнем да ядем в шест, то до шест и петнайсет няма да сме свършили и Пернила ще ни завари насред вечерята – осведоми го Брит-Мари, като звучеше сякаш услужливо му връзва вратовръзката, докато говори.
– Това ми е ясно! – сряза я Кент недружелюбно, както правят мъжете като него, когато жени като Брит-Мари им връзват вратовръзките.
– Не е нужно да ставаш груб – казва Брит-Мари, ставайки леко груба.
– Къде, по дяволите, са копчетата ми за ръкавели? – попита Кент и започна да снове из апартамента с наполовина завързана вратовръзка.
– Във второто чекмедже на шкафа – отговори Брит-Мари.
– Обикновено не стоят ли в първото? – учуди се Кент.
– Винаги са стояли във второто – каза Брит-Мари.
И ето че сега Елса стои отвън. Без изобщо да подслушва, разбира се. Но в антрето, точно до входната врата, има голямо огледало и Елса вижда отражението на Кент. Брит-Мари прилежно наглася яката на ризата му върху вратовръзката. После внимателно изчетква ревера му.
– Кога ще се прибереш? – пита тя тихо.
– Оф, не знам, знаеш ги германците. Направо си лягай, не ме чакай – отговаря Кент уклончиво и се отправя към вратата.
– Сложи ризата направо в пералнята, когато се прибереш, моля те – казва Брит-Мари и тръгва след него на пръсти, за да изтупа нещо от крачола му, както правят жените, които все пак не си лягат, а чакат мъжете им да се приберат.
Кент поглежда часовника си, както правят мъжете с много скъпи часовници. Елса знае това, защото Кент е казвал на мама, че часовникът му струва повече от цялата Киа.
– В пералнята, моля те, Кент! Веднага щом се прибереш! – виква Брит-Мари.
Кент излиза на стълбите, без да отговори. Забелязва Елса. Като че ли изобщо не му минава през ума, че тя е подслушвала, но май така и така не се радва да я види.
– Йо! – казва той и се ухилва по онзи начин, по който възрастните мъже казват „йо“ и се ухилват на децата, защото си мислят, че те така говорят.
Елса не отговаря. Защото тя не говори така. Телефонът на Кент иззвънява. Купил си е нов, забелязва Елса. На Кент май му се иска да ѝ каже колко струва.
– Германия се обажда! – казва вместо това и чак сега си спомня, че Елса беше сериозно замесена във вчерашния инцидент със стълбите, когато се счупи предишният му телефон.
Като че ли си спомня и за отровата и колко е струвала. Елса вдига рамене, сякаш го предизвиква на бой. Кент започва да крещи „Йез, Клаус!“ по новия си телефон и изчезва надолу по стълбите, смръщил вежди, сякаш лицето му е излято от бетон.
Елса прави няколко крачки, но се спира пред вратата на апартамента. Поглежда към огледалото в антрето и вижда отражението на банята. Брит-Мари стои там, старателно сгъва кабела на машинката за бръснене на Кент и я слага в третото чекмедже.
После отива в антрето. Вижда Елса. Сключва ръце пред себе си.
– Аха, аха – констатира тя.
– Не подслушвах! – казва веднага Елса.
Брит-Мари подравнява връхните дрехи, окачени в антрето. Внимателно изтупва всички палта и сака на Кент с опакото на ръката си. Елса пъха пръсти в джобовете си и измърморва:
– Благодаря.
Брит-Мари се обръща изненадано.
– Какво?
Елса изстенва, както прави човек, когато е почти на осем и трябва да благодари два пъти.
– Казах: благодаря. За това, че не каза на полицията за...
Спира се, преди да каже „ворша“.
Брит-Мари все пак я разбира. Сключва ръце.
– Трябва да има правила, трябва да разбереш това, Елса. А и аз все пак съм отговорник по информацията. Все пак е прието да бъда информирана, ако в блока има бойно куче!
– Това не е бойно куче – казва Елса, която започва да звучи все по-кисело.
Брит-Мари изтупва полата си. Сключва ръце.
– Нее, нее, те никога не са. Не и преди да ухапят някого.
– Той няма да ухапе никого! И те спаси от Сам! – изръмжава Елса.
Брит-Мари като че е на път да отговори. Но се въздържа. Защото знае, че е истина. И Елса мисли да каже нещо, но също се въздържа. Защото знае, че Брит-Мари всъщност върна услугата.
Вместо това поглежда в огледалото.
– Защо сложи машинката за бръснене в грешното чекмедже? – пита тя.
Брит-Мари изтупва, изтупва, изтупва полата си. Сключва ръце.
– Не разбирам за какво говориш – казва тя, макар Елса да вижда, че всъщност много добре знае.
– Кент каза, че машинката стои в първото чекмедже. А ти каза, че винаги стои във второто. А след като той тръгна, ти го сложи в третото – казва Елса.