В продължение на няколко секунди Брит-Мари изглежда отнесена. После изражението ѝ се променя. Изглежда самотна, може би. Накрая промърморва:
– Аха, аха, може би така съм направила. Може би да.
Елса накланя глава.
– Защо?
Настъпва тишина, която продължава безброй приказни вечности. След това Брит-Мари прошепва, сякаш забравила, че Елса стои пред нея:
– Защото обичам, когато вика името ми.
После затваря вратата.
А Елса остава отвън и се опитва да мисли лошо за нея. Не ѝ се получава много добре.
29
Целувки
Човек трябва да има вяра. Баба все повтаряше това. Човек трябва да вярва в нещо, за да разбира приказките. „Не е толкова важно в какво точно, но все в нещо трябва да вярваш, иначе въобще няма смисъл да се мъчиш.“
Може би в крайна сметка става въпрос именно за това.
Елса намира шала на Грифиндор в снега пред блока. Там, където го изпусна, когато се втурна към Сам. Зелените очи стоят на няколко метра от нея. Слънцето едва се е показало. Снегът звучи като пуканки под подметките ѝ.
– Здрасти – казва Елса.
Зелените очи кимат мълчаливо.
– Ти не говориш супер много, а? – казва Елса.
Зелените очи се усмихват, но не с устни.
– Не много.
Елса се загръща с шала.
– Познаваше ли баба ми?
Зелените очи оглеждат стената на блока и тясната уличка.
– Всички познаваха баба ти.
Елса прибира ръце в ръкавите на якето си.
– А майка ми?
Зелените очи отново кимат. Елса се взира в жената.
– Алф казва, че сте били най-добри приятелки.
Зелените очи се оглеждат някъде зад Елса. После поглеждат право в нея. Кимат. Елса се чуди какво ли е. Да имаш най-добър приятел, който е на твоята възраст. После застава мълчаливо до зелените очи и се заглежда в издигащото се слънце. Ще бъде красив ден. Въпреки всичко.
Елса се прокашля и тръгва обратно към вратата, но се спира с ръка на дръжката.
– Цяла нощ ли пазиш? – пита тя.
Зелените очи оглеждат улицата. Кимат. Елса натиска дръжката, без намерение да отвори вратата.
– Ще убиеш ли Сам, ако се върне?
Погледът на зелените очи се спъва в снега и се приземява право пред Елса. Изглежда сериозен.
– Надявам се, че не.
– Защо не? – пита Елса.
– Работата ми не е да убивам – отговарят зелените очи.
– А каква ти е работата?
– Да защитавам.
– Него или нас? – пита Елса обвинително.
Отговорът, който получава, е: „Всички“. Веждите ѝ се събират в едно.
– Но той е опасният. Не ние.
Зелените очи се усмихват, без да изглеждат весели.
– Когато бях малка, баба ти казваше, че ако си полицай, не можеш да избираш кого да защитаваш. Трябва да опиташ да защитиш всички.
– Тя знаеше ли, че искаш да станеш полицай? – пита Елса.
– Именно заради нея поисках.
– Защо?
Зелените очи се усмихват. Този път наистина.
– Защото като малка се страхувах от всичко. И тя ми каза, че трябва да правя това, от което се страхувам най-много. Че трябва да се смея на страховете.
Елса кима, сякаш тези думи са потвърдили онова, което вече знае.
– Били сте ти и мама.
Русите вежди на зелените очи се повдигат едва забележимо. Елса посочва към хоризонта между блоковете.
– Златните рицари, които спасили връх Разказ от Сегато и страховете. И построили Миаудакас. Това сте били ти и мама.
Погледът на зелените очи си проправя път през снега и се отправя към улицата и фасадата на блока.
– Мисля, че бяхме много неща в приказките на баба ти.
Елса отваря вратата, запира я с крак и остава на място.
– С мама ли се запозна първо или с баба?
– С баба ти.
– Ти си едно от децата на снимките в спалнята ѝ, а?
Зелените очи отново се вторачват в нея. Усмихват се по истинския начин.
– Умна си. Баба ти винаги казваше, че си най-умното момиче, което е срещала.
Елса кима. Вратата се затваря зад нея. Днес е хубав ден. Въпреки всичко.
Търси ворша в мазето и в Рено, но го няма и на двете места. Знае, че гардеробът в апартамента на баба също е празен. Воршът със сигурност не е и при мама и Джордж, защото никое здравомислещо същество не би издържало да бъде около тях в сутринта на двайсет и четвърти. По това време мама е още по-ефективна от обикновено. Коледната ефективност е една от любимите ѝ ефективности, а трябва да се има предвид, че мама наистина о-б-и-ч-а всички видове ефективност.
Ето защо започва да приказва за коледни подаръци още през май. Казва, че го прави, защото е „организирана“, а баба възразяваше, че го прави по-скоро защото е „анално задържаща“25, а след това Елса трябваше дълго време да стои със слушалки. Но тази година мама всъщност реши да действа малко по-свободомислещо и лудо, затова изчака чак до първи август, преди да попита Елса какво иска за коледен подарък. Много се ядоса, когато Елса отказа да ѝ отговори, въпреки че Елса изрично я попита дали си дава сметка колко много се променя човек за половин година, когато е почти на осем. Затова мама направи това, което прави винаги: отиде и купи подарък на своя глава. Резултатът, разбира се, беше обичайният: скапан. Елса знае това, защото разбра къде мама крие коледните подаръци, тъй като човек има предостатъчно време да ги открие, когато са купени още август месец.