Така че тази година Елса ще получи три книги, разказващи за неща, които по един или друг начин са засегнати от героите в Хари Потър. Книгите са опаковани в хартия, която Елса много харесва. Знае това, защото първият подарък на мама беше абсолютно безполезен и когато Елса ѝ го съобщи през октомври, двете се караха горе-долу един месец, след което мама се предаде и даде пари на Елса, за да отиде да си купи „каквото иска, тогава!“. И Елса го направи. И опакова книгите в хартия, която много харесва. След това остави подаръка в не чак толкова тайното скривалище на мама и я похвали, че било много грижовно и проницателно от нейна страна за поредна година да знае точно какъв подарък иска Елса. Тогава мама я нарече „гринч“.
Това се е превърнало в традиция, към която Елса е много привързана.
Позвънява половин дузина пъти, докато Алф отвори вратата. Облечен е с халата и с раздразненото си изражение. В ръка държи чашата за кафе, на която пише „Ювентус“.
– Какво има? – пита той, без да каже здрасти.
– Здрасти! – казва Елса, без да отговори на въпроса.
– Спя – изръмжава той.
– Днес е Бъдни вечер – просветлява го Елса.
– Много добре знам – казва той.
– Защо спиш тогава? – пита тя.
– Снощи стоях до късно.
– И какво прави?
Алф отпива голяма глътка кафе.
– Какво правиш тук? – контрира я той.
– Аз попитах първа – настоява Елса.
– Да не би аз да съм тръгнал да звъня по звънците на хората посред нощ? – изръмжава Алф.
– Не е посред нощ. И е Бъдни вечер! – пояснява Елса.
– Аха – казва Алф.
– Да! – казва Елса.
Той отпива още кафе. Тя рита раздразнено изтривалката.
– Не мога да намеря ворша.
– Разбирам – кима Алф спокойно.
– Какво разбираш? – пита Елса съвсем неспокойно.
– Че не го намираш.
– И защо?
– Защото е тук.
Веждите на Елса се изстрелват нагоре, сякаш са седнали върху пейка и са осъзнали, че боята още е прясна.
– Воршът е тук?
– Да.
– Защо не ми каза?
– Току-що го направих.
– Защо е тук?
– Защото Кент се прибра в пет сутринта и воршът не можеше да стои на стълбите, по дяволите. Кент щеше да се обади в полицията, ако беше разбрал, че още е в блока.
Елса наднича в апартамента. Воршът седи на пода и лочи нещо от голям метален съд. На него също пише „Ювентус“. В смисъл, на съда, не на ворша.
– Откъде си знаел кога ще се прибере Кент? – пита тя.
– Знаех, защото бях в гаража, когато той пристигна със скапаното си БМВ – казва Алф нетърпеливо.
– Защо си бил в гаража по това време? – пита Елса търпеливо.
Алф я поглежда сякаш това е небивало глупав въпрос.
– Защото го чаках.
Елса дълго гледа Алф.
– Колко време го чака? – пита тя.
– Цяла нощ, до пет часа, нали ти казах, по дяволите – изръмжава той.
Елса обмисля дали да го прегърне. Въздържа се. Воршът вдига глава от металния съд и изглежда извънредно доволен. От носа му капе нещо черно. Елса се обръща към Алф.
– Алф... да не си му дал... кафе?
– Да – казва Алф и като че ли ни най-малко не проумява какво нередно би могло да има в това.
Елса зяпва и пита:
– Той е ЖИВОТНО! Защо си му дал КАФЕ?
Алф се почесва по скалпа, което за него е същото като да се почеше по косата. После наглася халата си. Елса вижда, че той има дебел белег на гърдите. Алф вижда, че тя го вижда. Изглежда кисел.
– Не исках да бъда неучтив, по дяволите – казва той и кимва към ворша и кафето.
Воршът кимва в отговор, изразявайки съгласие.
Елса масажира слепоочията си.
Алф отива в спалнята си и затваря вратата, а когато се показва обратно, вече носи коженото яке с таксиджийската емблема. Въпреки че е Бъдни вечер. Принудени са да оставят ворша да се изпикае в гаража, защото пред блока има полицаи, а дори един ворш не може да стиска особено дълго, след като е изпил цяла купа кафе.
На баба би ѝ харесало. Пикаенето в гаража. Това направо ще подлуди Брит-Мари.
Качват се горе. В апартамента на мама и Джордж мирише на целувки и огретен с паста и сос беарнез, защото мама е решила, че тази година всички в блока ще празнуват Коледа заедно. Никой не ѝ възрази, отчасти защото идеята беше добра и отчасти защото никой никога не възразява на мама. После Джордж предложи всички да сготвят любимото си ястие за коледния бюфет. Джордж го бива в тези неща, което дразни Елса до нетърпимост.