– Ако ще съм Дядо Коледа, трябва поне да отида да си купя вестник.
– Не мисля, че мама би искала да ходя някъде – възразява Елса.
– Никой не те е канил. Пусни скапаната врата! – казва Алф и включва на задна.
Така че Елса скача в Такси. Воршът също. Елса вижда, че той се затруднява, все едно има мускулна треска, но не му обръща внимание. Както не обръщаш внимание, когато старите хора вече не чуват какво им говориш. Наполовина защото не искаш да осъзнаят, че са остарели, и наполовина защото самият ти не искаш да го осъзнаеш.
Алф ѝ кресва, че всъщност не може просто така да скача в колите на хората и да очаква да я возят, но Елса казва, че това всъщност е Такси и в него се прави именно това. А щом Алф почуква кисело по брояча и отбелязва, че возенето с Такси струва пари, Елса казва, че иска разходка с Такси за коледен подарък. Алф дълго време седи намусен, но накрая потеглят, за да изпълнят коледното желание на Елса.
Алф знае една будка за вестници, която е отворена дори на Бъдни вечер. Купува си вестник. Елса купува два сладоледа. Воршът изяжда целия свой и половината от нейния. Ако човек знае колко много воршовете обичат сладолед, то ще разбере, че това всъщност е много мило от негова страна. Воршът накапва задната седалка на Такси с малко сладолед, но после Алф му крещи само десетина минути. Ако човек знае колко много Алф не обича воршове, които накапват задната седалка на Такси със сладолед, то ще разбере, че това всъщност е много мило от негова страна.
– Може ли да те питам нещо? – пита Елса, макар много добре да разбира, че това също е въпрос.
Алф изправя гръб, както си седи на шофьорското място. Може би малко както би изправил гръб, ако седеше на седалка в киното. Не отговаря.
– Защо Брит-Мари не се разприказва пред полицията? – пита Елса, без да се притеснява особено от неотговора.
Алф измърморва нещо, което Елса не чува, а светофарът светва зелено и Такси потегля.
– К’во? – пита Елса.
– Казах, че понякога може и да е мрънкаща вещица. Но не е зла, по дяволите – пояснява Алф.
– Но тя мрази кучета – упорства Елса.
– Не, просто я е страх от тях. Баба ти мъкнеше сума ти скапани бездомни кучета в блока, когато се нанесе. Тогава бяхме още хлапета, Брит-Мари, Кент и аз. Едно от псетата ухапа Брит-Мари и тогава майка ѝ вдигна страшна врява – казва Алф толкова многословно, че не звучи като себе си.
Таксито завива. Елса се замисля за историите на баба за принцесата на Миплорис.
– Значи си бил влюбен в Брит-Мари, когато си бил на десет? – пита тя.
– Да – отговаря Алф, сякаш всичко това се подразбира.
Елса го поглежда и изчаква, защото разбира, че това е единственият начин той да разкаже цялата история. Човек знае тези неща, ако е почти на осем.
Чака толкова, колкото е необходимо.
Накрая, след два червени светофара, Алф въздъхва примирено, както прави човек, когато се приготвя да разкаже някоя история, въпреки че изобщо не обича да разказва истории. След което разказва историята на Брит-Мари. И своята собствена приказка. Макар че последното може и да не е преднамерено. Историята съдържа страшно много ругатни, а Елса полага големи усилия, за да не поправя граматическите грешки. Но с доста „ако“ и „но“ и страшно много „по дяволите“, Алф разказва как той и Кент израснали с майка си в апартамента, където сега живее Алф. Когато бил на десет, на горния етаж се нанесло семейство с две дъщери на възрастта на Алф и Кент. Майката била прочута певица, а бащата носел костюм и вечно бил на работа. Доколкото разбрали двамата братя, по-голямата сестра, Ингрид, явно притежавала изключителен певчески талант. Щяла да стане звезда, обяснила майка ѝ на тяхната майка. Но никога не казвала нищо за другата дъщеря. Брит-Мари. Алф и Кент обаче все пак я забелязали. Било неизбежно.
Никой не помни кога точно младата студентка по медицина се появила в блока. Един ден просто се озовала там, в огромния апартамент, който по онова време заемал целия последен етаж. Когато майката на Алф и Кент я попитала защо живее сама в толкова голямо жилище, младата лекарка отвърнала, че го била „спечелила на партия покер“. Не се задържала много вкъщи, разбира се, а когато си била у дома, винаги водела чудати приятели със себе си, а от време на време и бездомни кучета. Една вечер довела голям пес, който очевидно също била спечелила на покер, разказва Алф. Той, Кент и дъщерите на съседското семейство искали само да си поиграят с него. Не били разбрали, че кучето спи. Алф бил доста сигурен, че то всъщност не искало да ухапе Брит-Мари, просто адски се изплашило. Тя също.