След това кучето изчезнало. Но въпреки това майката на Брит-Мари намразила младата студентка по медицина и никой не могъл да промени мнението ѝ. После се случила катастрофата. Точно до блока. Майката на Брит-Мари така и не видяла камиона. Ударът разтърсил цялата сграда. Майката излязла от колата замаяна, но само с няколко драскотини по тялото. От задната седалка обаче не се показал никой. Когато видяла всичката кръв, майката надала най-ужасяващия писък, надаван някога. Младата студентка се втурнала навън само по нощница и с трохи от канелена кифла по лицето. Изтичала до автомобила и видяла момичетата на задната седалка. Но не можела да носи и двете, а нямала кола. Успяла да отвори вратата и видяла, че едната сестра диша, а другата – не, затова вдигнала първата на ръце и се затичала. Тичала през целия път до болницата.
Алф млъква. Елса пита какво се случило с другото момиче. Алф мълчи в продължение на три червени светофара. После казва с глас, пълен с горчивина:
– Ужасно шибано нещо е родител да изгуби дете. Тяхното семейство така и не се възстанови. Вината не беше на майката. Стана скапана катастрофа, никой не беше виновен. Но тя така и не превъзмогна случилото се. И така и не прости на баба ти.
– За какво? – пита Елса.
– Защото смяташе, че баба ти е спасила грешната дъщеря.
Мълчанието на Елса сякаш продължава сто червени светофара.
– Кент също ли беше влюбен в Брит-Мари? – пита тя накрая.
– Ние сме братя. Братята се съревновават – отвръща Алф.
– И Кент спечели?
Алф издава гърлен звук. Елса не е сигурна дали това е смях или кашлица.
– Как не. Аз спечелих.
– Какво стана, тогава?
– Кент се премести. Ожени се, а още беше скапано хлапе. Една злобна вещица му роди деца. Близнаци, Давид и Пернила. Той много ги обича, но вещицата му вгорчаваше живота.
– Ами ти и Брит-Мари?
Червен светофар. Още един.
– Бяхме млади, по дяволите. Хората са шибани идиоти, когато са толкова млади. Аз заминах. Тя остана тук.
– Къде отиде?
– На война.
Елса го зяпва.
– И ти ли си бил войник?
Алф прокарва ръка през липсващата си коса.
– Аз съм стар човек, Елса. Бил съм какво ли не.
– А какво стана с Брит-Мари?
Червен светофар.
– Прибирах се вкъщи. Тя реши да дойде и да ме изненада. И ме видя с друга жена.
– Имал си вземане-даване с друга?
– Да.
– Защо?
– Защото хората са шибани идиоти, когато са млади.
Червен светофар.
– Ти какво направи после? – пита Елса.
– Заминах – отговаря той.
– За колко дълго?
– Адски дълго.
– А Кент?
– Той се разведе. Прибра се при майка. Брит-Мари още беше там. По дяволите, той винаги я е обичал, какво да се прави. Така че когато родителите ѝ починаха, двамата се преместиха в апартамента им. Кент беше дочул, че собствениците могат да продадат правата на обитаване за целия блок. Така че те останаха там и зачакаха кинтите. Ожениха се и Брит-Мари искаше да имат деца, но Кент смяташе, че и тези, които вече има, са достатъчни. И сега нещата са такива, каквито са.
Елса отваря и затваря жабката на Такси.
– Защо се прибра от войната?
– Някои войни приключват. А и майка се разболя. Някой трябваше да се грижи за нея.
– Кент не го ли правеше?
Ноктите на Алф бродят по челото му, както правят ноктите, когато бродят из спомените на човек и отварят врати, които са затворени умишлено.
– Кент се грижеше за майка, докато беше жива. Може да е идиот, но винаги е бил добър син, не мога да му го отрека на копелето. На майка не ѝ липсваше нищо, докато беше жива и здрава. Така че аз се грижих за нея, докато умираше.
– А после? – пита Елса.
Алф почесва глава. Спира на червено. Като че самият той не знае отговора.
– После просто... останах тук.
Елса го поглежда сериозно. Поема си дълбока заключителна глътка въздух и казва:
– Много те харесвам, Алф. Но постъпката ти е била малко гаднярска.
Алф отново се засмива или закашля.
На следващия светофар измърморва:
– Брит-Мари се грижеше за майка ти, когато дядо ти умря. Тогава баба ти все още пътуваше много, знаеш. Брит-Мари невинаги е била такава проклета вещица като сега.
– Знам – казва Елса.
– Баба ти ли ти е разказвала?
Елса се ухилва. Както се ухилва човек, когато не може да се сдържи.
– В известен смисъл. Разказа ми приказка за една принцеса в кралството на тъгата и двама принцове, които я обичали толкова много, че се намразили един друг. И за воршовете, които били прокудени от родителите на принцесата, но тя ги довела обратно, когато започнала войната. И за една вещица, която откраднала съкровището на принцесата.