Елса спира. Кръстосва ръце. Обръща се към Алф.
– Аз съм била съкровището, нали?
Алф въздъхва.
– Не съм много по приказките.
– Напъни се малко! – настоява Елса.
Алф въздъхва по-дълбоко.
– Брит-Мари посвети живота си на това да се грижи за мъж, който никога не си е вкъщи, и на това да опитва да накара две чужди деца да я обикнат. Когато дядо ти умря и Брит-Мари получи възможност да се грижи за майка ти, тя може би за пръв път се почувства...
Той като че търси правилната дума. Елса му я дава.
– Нужна.
– Да.
– А после мама е пораснала?
– Премести се. Отиде в университета. В блока стана адски тихо за адски дълго време. После майка ти се върна заедно с баща ти, бременна.
– И аз съм щяла да бъда последният шанс на Брит-Мари – казва Елса тихо.
– Но после баба ти се прибра – казва Алф и спира на знак стоп.
Не говорят повече за това. Както правят хората, когато вече няма много за казване.
Алф вдига ръка към гърдите си за секунда, сякаш нещо го сърби под якето. Елса поглежда към ципа.
– Белегът от войната ли е?
Погледът на Алф става отбранителен. Той свива рамене.
– Имаш мега голям белег на гърдите. Видях го, когато беше по халат. Наистина трябва да си купиш нов халат.
Алф се засмива или закашля.
– Никога не съм бил на такава война. Никой не е стрелял по мен.
– Затова ли не си повреден?
– Като кого?
– Сам. И Вълчето сърце.
Алф издиша през носа. Почесва фоликулите по темето си.
– Сам беше повреден още преди да стане войник. А и не всички войници са такива, по дяволите. Но всеки, който види гадостите, които са видели онези момчета, ще има нужда от шибана помощ, когато се върне у дома. А тази страна с шибана готовност дава милиарди за оръжия и военни самолети, но когато момчетата се приберат, след като са станали свидетели на всякакви ужаси, няма кой да седне дори за пет минути и да изслуша историите им.
Той поглежда Елса натъжено.
– Хората имат нужда да разкажат историите си, Елса. Иначе се задушават.
Кръгово.
– Откъде тогава ти е белегът? – пита Елса.
– Това е пейсмейкър.
– О! – възкликва Елса въодушевено.
– Знаеш ли какво е това? – пита Алф недоверчиво.
Елса го поглежда малко обидено.
– Имам много свободно време.
Алф кима.
– Ти наистина си различно проклето хлапе.
– Да си различен, е хубаво нещо.
– Знам.
Излизат на магистралата, докато Елса разказва на Алф за Железния човек, който е един вид супергерой и има нещо като пейсмейкър. Само че всъщност по-скоро е електромагнит, защото Железния човек има шрапнел от граната в сърцето и без магнита шрапнелът ще пробие сърцето му и той ще умре. Алф май не схваща напълно по-фините детайли от историята, но слуша, без да я прекъсва.
– Само че в третия филм му махат магнита! – разказва Елса екзалтирано, но после се прокашля и добавя гузно: – Spoiler. Sorry.
Алф като че ли няма нищо против. За да сме напълно честни, той май не знае какво точно означава „спойлер“, освен част за автомобил.
Отново вали сняг. Елса решава, че дори хората, които харесва, да са били гадняри преди време, тя трябва да се научи да продължи да ги харесва. Човек много бързо би останал без приятели, ако дисквалифицира всеки, който някога се е държал като гадняр. Мисли си, че това е поуката от тази приказка. Защото коледните приказки трябва да имат поука.
Телефонът на Алф иззвънява измежду седалките. Алф поглежда дисплея и вижда номера на Кент. Не вдига. Телефонът звъни отново.
– Няма ли да вдигнеш? – чуди се Елса.
– Кент е. Сигурно иска да дрънка някви глупости за счетоводителя и скапаните права на апартаментите, само за това мисли. Майната му, може да изчака и до утре – измърморва Алф.
Телефонът звъни отново. Алф не вдига. Ново позвъняване. Елса вдига раздразнено, въпреки че Алф я наругава. От другата страна се чува женски глас. Жената плаче. Елса подава телефона на Алф. Той го слага до ухото си. Ръката му се разтреперва и лицето му става полупрозрачно.
Бъдни вечер е. Такси прави обратен завой. Отиват към болницата. Алф не спира на нито един червен светофар.
Елса седи на пейка в коридора и говори с мама по телефона, а Алф е вътре в стаята и говори с един лекар. Сестрите си мислят, че Елса му е внучка, затова ѝ казват, че е било сърдечен удар, но всичко ще се оправи. Кент ще оживее.
Пред стаята стои млада жена. Тя плаче и е красива. Мирише много силно на парфюм. Усмихва се леко на Елса и Елса също ѝ се усмихва. Алф излиза от стаята и кимва, без да се усмихне на жената, а тя влиза през вратата, без да го погледне в очите.
Алф не продумва, докато вървят по коридора и взимат асансьора надолу. След това минават мълчаливо през входната врата и тръгват към паркинга. Едва тогава Елса вижда Брит-Мари. Тя седи неподвижно на една пейка, облечена със сакото на цветя, въпреки минусовата температура. Забравила е брошката. Петното от пейнтбол се откроява ярко. Бузите ѝ са посинели, а тя върти венчалната халка на пръста си. В скута ѝ лежи една от белите ризи на Кент. Мирише на изпрано и е перфектно изгладена.