Върти годежния си пръстен. Шепне.
– Все пак това не е редно, Улрика. Мястото е мое. Не може просто да ми вземете мястото...
Мама я повежда нагоре по стълбите, сложила ръка около сакото на цветя твърдо, но с любов. Алф не се качва в апартамента, но Дядо Коледа го прави. Очите на момчето със синдром светват, както светват очите на децата, когато някой им говори за сладолед, фойерверки, катерене по дървета и скачане в локви.
Мод слага чиния и прибори за още един човек и вади огретена. Ленарт слага още кафе. Джордж мие чинии. Момчето със синдром и жената с черната пола седят на пода и гледат „Пепеляшка“, след като Дядо Коледа е раздал подаръците.
Брит-Мари седи малко неловко до Елса на дивана. Двете се поглеждат. Не казват нищо, но с това може би обявяват примирие. И когато майката на Елса ѝ казва, че не бива да яде повече сладки, защото ще я заболи корема, но тя въпреки това го прави, Брит-Мари не казва нищо.
А когато в „Пепеляшка“ се появява злата мащеха и Брит-Мари дискретно се изправя, приглажда една гънка в полата си, отива в антрето и се разплаква, Елса тръгва след нея.
И двете седят заедно върху сандъка и ядат сладки с формата на Дядо Коледа.
Защото човек може да бъде тъжен, докато яде сладки с формата на Дядо Коледа. Но е много, много, много трудно.
31
Фъстъчена торта
Петото писмо пада в скута на Елса. Буквално.
Тя се събужда в гардероба в апартамента на баба. Момчето със синдром спи, прегърнало мляръжието и обгърнато от сънища. Воршът е олигавил малко пуловера на Елса и той е засъхнал като цимент.
Тя дълго време лежи в мрака. Вдишва миризмата на стърготини. Мисли за онзи цитат от книгите за Хари Потър, който баба открадна за една от своите истории от Страната-на-Почти-Будните. Цитатът е от „Хари Потър и Орденът на феникса“. Което, разбира се, е иронично, но за да разбере това, човек трябва да е много наясно с разликите между книгите и филмите за Хари Потър, както и със значението на „иронично“. Защото „Хари Потър и Орденът на Феникса“ е този филм от поредицата, който Елса харесва най-малко, въпреки че от него е един от любимите цитати на Елса. Във филма Хари казва, че той и приятелите му имат предимство в предстоящата битка с Волдемор, защото имат нещо, което той няма: „Нещо, за което си струва да се борят“.
Иронично е, защото цитата го няма в книгата, която Елса харесва много повече от филма, въпреки че съвсем не е от любимите ѝ книги от поредицата. Сега като се замисли, може би все пак не е иронично. Възможно е по-скоро да е „комплексно“. Трябва да провери по-подробно в Уикипедия, мисли си тя и се изправя. И тогава писмото пада в скута ѝ, буквално. Било е залепено за тавана на гардероба. Елса няма представа колко дълго е стояло там.
Но в приказките тези неща са логични.
Минута по-късно Алф стои на вратата на апартамента си. Пие кафе. Изглежда сякаш не е спал цяла нощ. Поглежда плика. На него пише просто „АЛФ“, с ненужно големи букви.
– Намерих го в гардероба. От баба е. Мисля, че иска да се извини за нещо. Праща куп писма, в които се извинява на хората – информира го Елса.
Алф ѝ изшътква и посочва радиото зад себе си. Елса отбелязва, че не ѝ харесва да ѝ шъткат, и той отново ѝ изшътква. Това изобщо не ѝ се харесва. По радиото съобщават за пътната обстановка. Алф спира да ѝ шътка чак когато новините приключват.
– На магистралата е станала няк’ва шибана катастрофа. Цялото движение към града е спряло за няколко скапани часа – казва той, сякаш това е нещо, което би заинтригувало Елса.
Но тя не е заинтригувана. След известно врънкане Алф все пак прочита писмото. Или, да. О’кей. След адски много врънкане.
– Какво пише? – веднага настоява да знае Елса, когато той приключва.
– Пише извинявай – казва Алф.
– Да, но за к-а-к-в-о? – иска да знае Елса.
Алф въздъхва по онзи начин, по който принципно е започнал да въздъхва в последно време, когато е около Елса.
– По дяволите, писмото си е мое, нали?
– Пише ли, че се извинява, задето все повтаряше, че не си вдигаш краката, когато ходиш и затова са ти толкова изтъркани обувките? – пита Елса любопитно.
Алф не изглежда сякаш в писмото е пишело такова нещо. Елса прочиства гърло.
– О. Таковата... уф. Забрави за това.
Алф не изглежда сякаш забравя за това.
– Какво им има на обувките ми?
– Нищо. Абсолютно нищо им няма на обувките ти – мърмори Елса.
Алф поглежда обувките си.
– Нищо им няма, по дяволите. Нося ги повече от пет години!
– Страшно са хубави – лъже Елса.