– Доста си мъдра, когато те поопознае човек – казва Елса.
– Благодаря – отвръща Брит-Мари и съвсем видимо устоява на импулса да избърше нещо невидимо от ръкава на Елса.
Задоволява се с това да набуха възглавницата повторно, макар че са минали много години, откакто вътре е имало нещо, което да може да бъде набухано. Елса увива шала около всеки един от пръстите си.
– Има нещо като стихотворение за един мъж, който казва, че ако не може да бъде обичан, би искал поне да бъде ненавиждан. Само и само хората да го забелязват – казва Елса.
– „Доктор Глас“ – кима Брит-Мари.
– Уикипедия – поправя я Елса.
– Това е цитат от „Доктор Глас“ – настоява Брит-Мари.
– Това някакъв сайт ли е? – пита Елса.
– Пиеса – отвръща Брит-Мари.
– О – казва Елса.
– Какво е Уикипедия? – пита Брит-Мари.
– Сайт – казва Елса.
Брит-Мари сключва ръце в скута си.
– Всъщност „Доктор Глас“ е роман, доколкото знам. Не съм го чела. Но съм гледала постановката в театъра – изрича тя колебливо.
– О – казва Елса.
– Обичам театър – споделя Брит-Мари.
– И аз – казва Елса.
Брит-Мари кима. Елса също.
– Доктор Глас би било добро име за супергерой.
Всъщност Елса си мисли, че по-скоро би било добро име за смъртния враг на някой герой, но Брит-Мари не изглежда като да чете качествена литература редовно, затова Елса не иска да я обърква допълнително. Брит-Мари кима. После изрецитира високо:
– „Всеки иска да го обичат, или поне да му се възхищават, или поне да се боят от него, или поне да го ненавиждат и презират. Иска ни се да вдъхваме на другите хора някакво чувство. Душата настръхва от пустотата и се стреми към общение на каквато и да е цена.26“
Елса не е сигурна какво означава това. Но все пак кима. В името на справедливостта.
– А ти каква искаш да бъдеш? – пита тя.
Ръцете на Брит-Мари помръдват леко, но не почват да бършат трохи.
– Понякога е сложно да си възрастен, Елса – казва тя уклончиво.
– И да си дете не е мега лесно – отговаря Елса самоуверено.
Брит-Мари докосва внимателно бялата ивица на безименния си пръст.
– Имах навика рано сутрин да стоя на балкона. Преди Кент да се събуди. Баба ти знаеше, затова правеше онези снежни човеци. Ето защо толкова се ядосвах. Защото баба ти знаеше тайната ми и имах чувството, че тя и снежните човеци ми се подиграват.
– Каква тайна? – пита Елса.
Брит-Мари сключва здраво ръце.
– Никога не съм била като баба ти. Не пътувах. Просто си стоях тук. Но понякога обичам да стоя на балкона рано сутрин, когато духа вятър. Глупаво е, разбира се, всички смятат, че е глупаво, така правят, разбира се.
Тя свива устни.
– Но обичам да усещам вятъра в косата си. Обичам.
Елса си мисли, че Брит-Мари може би все пак не е абсолютна гаднярка. Дори понякога може би е по-близо до „негаднярството“.
– Не ми отговори каква искаш да бъдеш – казва тя, навивайки шала си.
Пръстите на Брит-Мари се движат колебливо по полата ѝ, като някой, който отива да покани на танц човека, когото харесва. После тя казва предпазливо:
– Искам някой да помни, че съществувам. Искам някой да знае, че съм тук.
За жалост, Елса не чува последните думи, защото ветеринарят отваря вратата. Изражението му прогонва всички мисли на Елса и в главата ѝ остава само протяжно, оглушително бучене. Тя се втурва покрай него преди дори да е успял да отвори уста. Чува, че викат след нея, когато се втурва по коридора и започва на сляпо да отваря вратите една по една. Сестрите се спират и се протягат към нея, но Елса продължава да тича. Отваря още врати. Не спира, докато не чува ворша да вие. Сякаш знае, че тя идва, и я вика при себе си. Елса нахълтва в стаята и го заварва да лежи на студена болнична маса, а коремът му целият е увит с марля. Навсякъде има кръв. Елса заравя лице дълбоко, дълбоко, дълбоко в козината на ворша и зашепва „не можеш да умреш!“, повтаряйки думите отново и отново.
Брит-Мари остава да седи в чакалнята. Сама. Дори какадуто го няма. Ако си тръгне, никой няма да си спомня, че е била там. Като че ли се замисля над това за кратко. После избърсва нещо невидимо от ръба на масата, приглажда една гънка на полата си, става и тръгва.
Воршът затваря очи. Сякаш се смее. Елса не знае дали я чува. Не знае дали усеща тежките сълзи по козината си. Трудно е да оставиш някого, когото обичаш, да си отиде. Трудно е да си почти на осем години и да приемеш, че всички, които обичаш, рано или късно ще си отидат.