– Това „Седмо кралство“ се намира там, където са руините на Мибаталос – прошепва тя.
Вълчето сърце търка ръце.
– Може построим Мипардонус само върху Мибаталос. Идея на баба ти.
– Какво означава Мипардонус? – пита Елса, долепила бузата си плътно до тази на ворша.
– Езикът на мама. Означава „прощавам“ – отговаря Вълчето сърце.
Сълзите по бузите му са големи като лястовици. Грамадната му ръка се приземява меко върху главата на ворша. Той почти отваря очи и го вижда.
– Много стар, Елса. Много, много изморен – прошепва Вълчето сърце.
После слага нежно пръстите си върху раната, която ножът на Сам проби през дебелата козина.
– Много болка, Елса. Много, много болка.
Трудно е да оставиш някого, когото обичаш, да си отиде. Особено когато си почти на осем.
Елса се свива още по-близо до ворша и го прегръща силно, силно, силно. Той я поглежда за последен път през почти затворените си очи. Тя се усмихва и прошепва „ти си най-добрият приятел, който някога съм имала“, а той я облизва бавно по лицето. Мирише на тесто за пандишпан. Елса се засмива високо, а сълзите ѝ валят по масата.
Когато облачните животни кацат в Страната-на-Почти-Будните, Елса прегръща ворша с всички сили и казва: „Ти изпълни мисията си, вече няма нужда да защитаваш замъка. Сега защитавай баба. Защитавай всички приказки!“. Той я облизва по лицето за последно.
След което се обръща и започва да тича.
Елса се обръща към Вълчето сърце. Той се взира към слънцето, както прави човек, когато не е бил в Страната-на-Почти-Будните от много приказни вечности. Елса посочва руините на Мибаталос.
– Можем да доведем Алф тук. Него адски го бива да майстори. Или поне го бива да майстори гардероби. Но в седмото кралство ще имат нужда и от гардероби, нали? А баба ще седи на пейка в Миамас и ще чака, докато приключим. Както прави дядото на Шушулко в „Братята с лъвски сърца“. Това е една приказка, чела съм я на баба, затова знам, че тя ще ни чака на пейката, защото е типично за нея да краде разни такива неща от чуждите приказки. И знае, че „Братята с лъвски сърца“ е една от любимите ми приказки!
Елса продължава да плаче. Вълчето сърце също. Но правят като всички: каквото могат. Изграждат думи на прошка върху руините на думите за война.
Воршът умира в деня, в който се ражда братът на Елса. Тя си мисли, че трябва да му разкаже за това някой ден, когато той попорасне. Да му разкаже за първия си най-добър приятел. Да му каже, че понякога някои неща трябва да си отидат, за да отстъпят мястото си на нещо друго. И всъщност е все едно воршът е отстъпил мястото си в автобуса на Половинката.
Мисли си също така внимателно да отбележи, че Половинката не бива да се чувства гузно или тъжно заради това.
Защото всъщност воршовете така и така мразят да се возят в автобус.
33
Бебе
Трудно е, когато наближава краят на приказките. Не непременно защото свършват, естествено, все пак всички приказки трябва да имат край. Честно казано, някои от тях даже не приключват достатъчно бързо. Тази тук например, вероятно според мнозина опитни наблюдатели, би трябвало отдавна да е била завършена, опакована и подпечатана.
Работата с краищата е в това, че се очаква непременно да завършват с „живели щастливо до края на дните си“. А това си е проблематично, така е, от чиста разказваческа гледна точка. Защото всички хора в приказките, които са изживели дните си, оставят след себе си други хора, които трябва да живеят без тях.
А е трудно да се живее така. Много, много е трудно да бъдеш този, който трябва да остане и да живее без някого.
Когато си тръгват от ветеринаря, навън вече е тъмно. Настъпила е нощта преди другия ден на Коледа27. Когато Елса беше малка и мрънкаше, че иска да правят това или онова, а мама нямаше пари или не беше сигурна дали застраховката им го покрива, или пък просто не ѝ стигаха силите и времето, тя все обещаваше тържествено, че ще го направят „друг ден“. И много, много, ама много се ядоса на баба на онзи двайсет и шести декември, когато Елса стана на пет и баба ѝ каза, че „днес е другият ден!“. Баба я биваше в тези неща.
В нощта преди рождения ден на Елса двете правеха снежни ангели пред блока. Това беше една от любимите традиции на Елса, както и единственото време през годината, когато баба не разправяше гадости за ангелите.
Алф я откарва вкъщи с Такси. Не толкова защото не иска да пътува с татко, а защото той ѝ каза, че Алф е изглеждал страшно ядосан на себе си, задето е бил в гаража, когато се случи цялата работа със Сам. Ядосал се е, защото не е бил там, за да защити Елса. Татко го бива в тези неща. Може да бъде страшно неколеблив, ако наистина се налага.