– Работя толкова много, миличка. Толкова се ядосвах на баба ти, че никога не си беше вкъщи, а сега аз съм същата...
Елса избърсва носовете и на двете с шала на Грифиндор.
– Никой супергерой не е перфектен, мамо. Спокойно.
Мама се усмихва. Елса също.
– Може ли да те питам нещо? – пита тя след това.
– Естествено – казва мама.
– Какво съм наследила от дядо?
Мама я поглежда колебливо. Така, както правят майките, когато са свикнали винаги да предвиждат какво ще ги попитат дъщерите им, но изведнъж се оказва, че грешат. Елса свива рамене.
– Различна съм, това съм го взела от баба. А това, че съм besserwisser28, съм го взела от татко. И знам, че съм besserwisser, защото проверих в Уикипедия, а това също съм наследила от татко. Той също обича да проверява всичко. И успявам да се скарам с всички, което пак ми е от баба. Така че какво съм наследила от дядо?
Мама не успява да отговори. Елса диша тежко през носа.
– Баба никога не е разказвала приказки за дядо...
Мама слага длани на бузите на Елса, а Елса избърсва бузите на мама с шала на Грифиндор.
– Мисля, че тя разказваше за дядо ти, без ти да го забележиш – прошепва мама.
– Какво тогава съм наследила от него?
– Имаш неговия смях.
Елса прибира ръце вътре в ръкавите си и започва бавно да люлее краищата им пред себе си.
– Той много ли се смееше?
– Вечно. Вечно, вечно, вечно. Затова обичаше баба ти. Защото тя го караше да се смее с цялото си тяло. С цялата си душа.
Елса се свива на болничното легло до мама и сигурно лежи там поне милиард размахвания на крилете на колибри. Но така от раз не може да гарантира точното число. Може би зависи от колибрито.
– Баба не е била изцяло гаднярка. Просто не е била изцяло и негаднярка – казва тя.
Мама се разсмива високо. Елса също. Със смеха на баба.
После двете дълго време лежат и си говорят за супергерои. Мама казва, че сега, след като е станала кака, Елса не трябва да забравя, че по-големите деца винаги са идоли за малките си братчета и сестричета. А това е голяма сила.
– А с голямата сила идва голяма отговорност – прошепва мама.
Елса се изправя рязко в леглото.
– Да не си чела Спайдърмен!?
– Потърсих в Гугъл – засмива се мама гордо.
След това вината се разлива по лицето ѝ. Както става с майките, когато осъзнаят, че е дошло времето да разкрият някоя голяма тайна.
– Елса... миличка... първото писмо от баба ти. Не го получи ти. Имаше още едно отпреди него. Баба ти ми го даде. В деня, преди да умре...
Мама изглежда като човек, на когато му предстои да скочи в свински студеното море, макар хич да не му се иска, но вече е застанал на кея и всички го гледат, така че не може да се откаже, нали. Изражението, което придобива тогава, е специално. Може би трябва да си прекарал доста време, стоейки върху кейове, за да го разбереш.
Но Елса просто кима спокойно и свива рамене с абсолютно ненадмината безгрижност. Дори не поправя мама за това, че казва „отпреди него“, а не „преди него“. После снизходително погалва мама по бузата, както се гали малко дете, което е направило грешка от незнание.
– Знам, мамо. Знам.
Мама примигва неловко насреща ѝ.
– А? Знаеш? Как така?
Елса въздъхва търпеливо.
– О’кей, значи, отне ми известно време да се досетя. Но не беше и като задача по квантова физика, нали. Първо, дори баба не би била толкова безотговорна, че да ме прати на такъв лов на съкровища, без да те предупреди. И второ, само аз и ти можем да караме Рено, защото той е малко различен, но аз го карах понякога, докато баба ядеше дюнер, а ти го караше понякога, когато баба беше пияна. Така че една от нас двете трябва да го е паркирала в гаража на мястото на Брит-Мари. А не съм аз. И не съм идиот, нали. Все пак мога да броя.
Мама се смее толкова високо и толкова дълго на това, че Елса започва сериозно да се тревожи за колибрито.
– Не познавам човек с по-остър ум от теб, знаеш ли? – казва мама.
– Да, мамо. Знам – изстенва Елса.
И си мисли, че това е хубаво и така нататък, но мама наистина има нужда да се среща с повече хора.
– Какво пишеше в писмото от баба? – пита Елса.
Устните на мама се събират.
– Пишеше извинявай.
– За това, че е била лоша майка?
– Да.
– Ти прости ли ѝ?
Мама се усмихва и Елса отново избърсва бузите ѝ с шала на Грифиндор.
– Опитвам се да простя и на двете ни, струва ми се. Аз съм като Рено. Имам дълъг спирачен път – прошепва мама.
Елса я прегръща и не спира, докато колибрито не се отказва и отива да прави нещо друго.
– Баба ти спасяваше деца, защото самата тя е била спасена като малка, миличка. Никога не съм знаела за това, но го пишеше в писмото. Била е сирак.