– Да лае? А, лае само когато Брит-Мари минава.
А когато Елса попита „Защо?“, баба се засмя до уши и отговори:
– Защото това го забавлява.
После Елса попита при кого живее Приятеля и баба каза:
– Не е нужно всички да живеят при някого, боже господи, аз например не живея при никого.
Но въпреки че Елса настоя, че това вероятно се дължи на факта, че баба не е к-у-ч-е, баба така и не даде повече обяснения.
И ето че сега Елса стои на стълбите и маха обвивките на бонбоните „Дайм“. Хвърля първия бонбон вътре толкова бързо, че капакът на отвора за пощата се тряска, когато го пуска. Отново си поема дъх и усеща как цялата ѝ глава пулсира. Но си спомня думите на баба, че мисията трябва да се изпълни бързо, така че Брит-Мари да не заподозре нищо.
Брит-Мари наистина мрази Приятеля. Затова Елса си припомня, че в края на краищата е рицар на Миамас, и отваря пощенската кутия малко по-смело.
Чува го как диша. Звучи все едно в дробовете му пада цяло свлачище. Сърцето на Елса бие силно и тя е убедена, че той може да долови вибрациите през вратата.
– Баба праща поздрави и се извинява, че отдавна не е идвала да донесе сладки! – казва тя, застанала нащрек, после продължава да маха обвивките.
После пуска цяла шепа бонбони на пода, но дръпва пръстите си ужасено, когото чува Приятеля да се движи. Отново настава тишина за няколко секунди, след което челюстите му започват бързо да схрускват шоколада.
– Баба е болна – казва Елса, докато той яде.
Сама се изненадва, че гласът ѝ трепери толкова силно, докато изговаря думите. Струва ѝ се, че дишането на Приятеля се забавя. Елса пуска още шоколад през отвора за писма.
– Има рак – прошепва Елса.
Елса няма приятели, така че не е сигурна как се процедира в такива случаи. Но си мисли, че ако имаше приятели, би искала те да знаят, ако е болна от рак. Дори ако приятелите ѝ бяха най-голямото каквото и да е.
– Тя праща поздрави и се извинява – прошепва Елса в мрака, изсипва останалите бонбони и внимателно затваря капака.
Остава за кратко на първия етаж, като поглежда първо към апартамента на Приятеля, после към този на Чудовището. Щом този див звяр се крие зад едната врата, Елса не иска дори да си представя какво би могло да се крие зад другата.
После изтичва надолу по стълбите. Джордж още е в пералното. В стаята за събрания всички пият кафе и се карат.
Защото това е обикновен блок.
До голяма степен.
4
Бира
Болничната стая мирише така, както миришат болничните стаи, когато навън е два градуса, а някой е скрил бира под възглавницата и е отворил прозорец, за да проветри дима от цигари, така че майката на Елса да не забележи нищо.
Мирише така, сякаш проветряването не се е получило особено добре.
Баба и Елса играят „Монополи“. Баба не казва нищо относно рака, заради Елса. А Елса не казва нищо относно смъртта, заради баба. Защото баба никога не е обичала да говори за смъртта, още по-малко за своята собствена. Смъртта е смъртният враг на баба. Така че щом мама и лекарите излизат от стаята и заговарят с тихи, сериозни гласове в коридора, Елса се опитва да не изглежда притеснена. Това също не се получава особено добре.
Баба се усмихва тайнствено.
– Разказвала ли съм ти за онзи път, когато помогнах на драконите в Миамас? – пита тя на тайния език.
Хубаво е да имаш таен език, когато си в болницата, защото в болниците стените имат уши, твърди баба. Особено когато шеф на стените е майката на Елса.
– Пф! Дааа! – въздъхва Елса на тайния език.
Баба кима в съгласие. И въпреки това разказва цялата история. Защото никой не е научил баба как да не разкаже някоя история. А Елса слуша, защото никой не я е научил как да не го прави.
Ето защо знае, че едно от най-обичайните неща, които хората казват за баба, когато баба не е наблизо, е „този път тя прекрачи границата“. Брит-Мари например казва това страшно често. Елса предполага, че затова баба толкова обича Миамас – защото там не можеш да прекрачиш границата, тъй като кралството е безгранично. Не както по телевизията, където хората размятат коси и казват, че „нямат граници“, ами наистина безгранично. Защото никой не знае къде точно започва и свършва Миамас. Отчасти това се дължи на факта, че за разлика от останалите пет кралства в Страната-на-Почти-Будните, които са изградени най-вече от камъни и хоросан, кралство Миамас е изградено чисто и просто от фантазия. Отчасти се дължи и на градската стена на Миамас, която има много сприхав нрав и ненадейно може да ѝ хрумне някоя сутрин да се премести с един километър навътре в гората, защото има нужда от „време за себе си“. На следващия ден пък се връща два километра назад, защото е решила да обгради някой дракон или трол, на когото по една или друга причина се цупи. Най-често това става, защото драконът или тролът е бил навън цяла нощ, пил е твърд алкохол и се е изпикал на стената, докато тя спи.