Елса седи в гардероба. Вътре мирише на баба. Целият блок мирише на баба. В местата, където живеят бабите ни, има нещо толкова специално, че дори да минат десет, двайсет или трийсет години, човек винаги си спомня как миришат. А пликът, в който е най-последното писмо на баба, мирише като блока. На тютюн, маймуна, кафе, бира, лилии, почистващ препарат, кожа, гума, сапун, алкохол, протеиново блокче, мента, вино, снус, стърготини, прах, канелена кифла, дим, пандишпаново тесто, магазин за дрехи, стеарин, „О’бой“, кърпа за чинии, сънища, елха, пица, гльог, картофи, целувки, парфюм, фъстъчена торта, сладолед и бебе. Мирише на баба. Мирише като най-хубавото в човек, който е бил луд по най-хубавия начин.
Името на Елса е изписано на плика почти прилежно и си личи, че баба наистина се е постарала да напише всичко в писмото правилно. Не ѝ се е получило адски добре.
Но първите пет думи са: „Извиняваи че трябваше да умра“.
И това е денят, в който Елса ѝ прощава за това.
Епилог
(Който не знае какво означава „епилог“,
може да провери в Уикипедия)
До рицар Елса.
Извиняваи че трябваше да умра. Извиняваи че умрях. Извиняваи че устарях. Извиняваи че те оставям и извиняваи за шибаниа рак. Извиняваи че понякога бях поече гаднярка от колкото негаднярка. Обичам те за 10000 приказни вечностти. Разкажи сички приказки на Полувинката! И защитаваи замака!! Защитаваи приателите си, защото и те ше те защитават. Сега замака е твои. Никои не е по смел и умен и силен от теп. Ти си наи-добрата от всички ни. Порастни и бъди различна и не даваи на никой да ти казва да не бъдеж различна зашото сички супергерои са различни! А ако ти се отварят ги изритаи по прекасвача!! Живеи и се смеи и сънуваи и занеси нови приказки в Мямас. Чакам те там. Може би дядо ти също. Кои знае. Но това ще е наи-голиамото приключение. Извиняваи че бях луда. Обичам те. Триста дяволи колко те обичам!!
Правописът на баба наистина беше потресаващ.
Трудно нещо са епилозите в приказките. Така си е. Защото идеята е епилозите да дадат отговори, но ако разказвачът на приказката не е достатъчно компетентен или пък например е малко изморен или леко гладен, то епилогът може вместо това да повдигне купища въпроси. Защото в редица отношения може да се каже, че всичко, което се случва с хората в тази приказка след нейния край, е много сложно, но пък в редица други отношения може да се каже, че изобщо не е така. Защото животът е едновременно адски сложен и адски прост. Затова ги има статусите във фейсбук.
Елса празнува осмия си рожден ден при татко и Лисет. Татко изпива три чаши гльог и танцува танца на елхата. Или, така де. „Танцува“.
Лисет и Елса гледат „Междузвездни войни“. Лисет знае всички реплики наизуст. Момчето със синдром и майка му също са там и много се смеят, защото това е начинът да се пребориш със страховете си.
Мод пече сладки, Алф е в лошо настроение, а Ленарт подарява на Лисет и татко нова кафеварка. Защото е забелязал, че тяхната кафеварка има страшно много копчета, а тази на Ленарт е по-добра, защото има само едно. Татко като че ли наистина оценява подаръка.
И всичко е по-добре. Всичко е наред.
Кръщават Хари в малък параклис в гробището, където са погребани баба и воршът. Мама настоява вратите да са отворени, въпреки че навън е минусова температура. Иска всички да могат да видят кръщенето.
– И как ще се казва момчето? – пита свещеникът, който също така е счетоводител, адвокат и лекар и, както се оказва, работи допълнително и като библиотекар.
– Хари – казва мама.
Свещеникът кима и намигва на Елса.
– А ще има ли кръстници?
Елса изсумтява шумно.
– Не му трябват кръстници! Има си кака!
Знае, че хората в истинския свят не ги разбират тия неща. Но в Миамас, когато се роди дете, вместо кръстници то получава разсмивач. След родителите и бабата, както и някои други хора, които бабата на Елса не сметна за нужно да споменава, когато ѝ разказваше историята, най-важният човек в живота на детето е разсмивачът. А той, разбира се, не се определя от родителите, а от самото дете, защото задачата на разсмивача е твърде важна, за да бъде възложена на разни некадърници, избрани от родителите. Така че когато в Миамас се роди дете, всички приятели на семейството се събират около детското креватче и разказват истории, правят гримаси, танцуват, пеят и се шегуват, и първият, който накара детето да се засмее, става неговият разсмивач. В Миамас детският смях се смята за безпогрешен, а разсмивачът е лично отговорен да предизвиква смеха колкото се може по-често и по-гръмогласно и в колкото се може повече смущаващи за родителите ситуации. Това е задължение, което винаги се приема изключително сериозно.