В Миамас има цял куп тролове и дракони, повече отколкото в което и да е друго кралство в Страната-на-Почти-Будните, защото основният износ на Миамас са приказките. Хората в истинския свят като цяло не знаят за това, защото те като цяло са отворковци, които нищо не разбират, но троловете и драконите имат добри възможности за заетост в Миамас, защото всички приказки се нуждаят от злодеи. „Разбира се, невинаги е било така“, както баба обича да заявява самодоволно. При което Елса простенва „това вече си го разказвала“, а баба все пак го разказва още веднъж.
„Едно време разказвачите на приказки в Миамас почти били забравили за драконите. На пазара на труда било отчайващо трудно, особено за онези дракони, които вече били на години“, обяснява баба на Елса, а Елса върти очи. „Чисто и просто вече нямало добри роли за възрастни дракони“, казва баба и прави драматична пауза, след което добавя „няма-ЛО“ и разправя цялата история за това как драконите започнали да създават твърде много проблеми, разхождали се без работа по цял ден, пиели алкохол и пушели цигари и се карали с градската стена. Докато накрая народът на Миамас помолил баба да им помогне да измислят конкретни мерки за заетост. И тогава на баба ѝ хрумнало, че драконите трябва да пазят съкровищата в края на приказките.
Дотогава голям повествователен проблем било това, че героите в приказките, които търсели съкровище и накрая го намирали в дълбините на някоя пещера, просто влизали и го взимали. Ей така. Без епични финални битки, драматични кулминации и други такива. „След това на човек не му оставало друго, освен да играе безполезни компютърни игри“, казва баба и кима дълбокомислено няколко пъти, за да подчертае сериозността на казаното. Баба знае за компютърните игри, защото миналото лято Елса я научи да играе World of Warcraft и няколко седмици баба играеше денонощно, докато мама не каза, че баба е започнала да „проявява неприятни наклонности“, и ѝ забрани повече да спи в стаята на Елса.
Но както и да е: щом разказвачите на приказки чули идеята на баба, целият проблем бил решен за един следобед. „Ето защо в днешно време всички приказки имат дракон накрая! Заслугата е моя!“, кикоти се баба. Както прави винаги.
Баба има по някоя история от Миамас за всеки възможен случай, а дори и да няма случай, тя пак има история. В една от тях се разказва за Миплорис, което е кралството, където се съхранява всичката тъга. Веднъж зла вещица откраднала магическо съкровище от принцесата на Миплорис и оттогава тя преследва вещицата всеки ден. В друга история се разказва за двама братя принцове, които били влюбени в принцесата на Миплорис. В безумната си битка за любовта ѝ те почти унищожили Страната-на-Почти-Будните.
Друга приказка разказва за девойка, която била морски ангел, но над нея тегнело проклятие, което я принудило да броди покрай бреговете на Страната-на-Почти-Будните, след като загубила любимия си. А една история е за „Избрания“, който бил най-обичаният танцьор в кралство Мимовас, откъде идва всичката музика. В приказката сенките опитали да отвлекат Избрания, за да унищожат цял Мимовас, но облачните животни спасили танцьора и го отвели чак в Миамас. Сенките ги последвали, но жителите на всички шест кралства в Страната-на-Почти-Будните се обединили; принцовете, принцесите, рицарите, войниците, троловете, ангелите и вещицата, всички заедно защитили Избрания. Тогава започнала Войната-Без-Край. Тя бушувала десет хиляди приказни вечности, докато накрая воршовете се завърнали от планината, а Вълчето сърце излязъл от гората и повел добрата армия на последна битка и сенките били прокудени обратно отвъд морето.
Разбира се, Вълчето сърце е цяла приказка сам по себе си, защото е роден в Миамас, но като всички други войници е израснал в Мибаталос. Има сърце на воин, но душа на разказвач и е най-непобедимият герой, който някой от шестте кралства някога е виждал. Много приказни вечности той живеел в тъмните гори, но се завърнал, когато Страната-на-Почти-Будните имала най-голяма нужда от него.
Баба разказва тези приказки, откакто Елса се помни. В началото ги разказвала просто за да приспи Елса и за да я научи на тайния език, а и защото баба е съвсем умерено смахната. В последно време обаче историите представляват още нещо, но Елса не може да анализира какво точно.