Знае това, защото е проверила какво значи „да анализирам“.
– Върни обратно Йостра сташун7 – казва Елса.
– Ама аз я купих – пробва се баба.
– Ммм! Как ли пък не! Върни я обратно! – отвръща Елса кисело.
– По дяволите, все едно играя „Монополи“ с Хитлер! – изругава баба и оставя гарата.
– Хитлер е играел само „Риск“8 – измърморва Елса, защото е проверила Хитлер в Уикипедия и двете с баба много са се карали за начина, по който баба използва името му, когато прави сравнения.
– Тушѐ – промърморва баба, а Елса е почти сигурна, че думата „тушѐ“ не се използва така.
После играят смълчани около минута. Защото обикновено не могат да се сърдят една на друга по-дълго.
– Даде ли бонбоните на Приятеля? – пита баба.
Елса кима. Но не споменава, че му е разказала за рака на баба. Донякъде защото смята, че баба ще се ядоса, но най-вече защото не ѝ се говори за рак. Вчера го провери в Уикипедия. После провери какво означава „завещание“, а след това беше толкова разгневена, че не можа да спи цяла нощ.
– Как се сприятелихте с Приятеля? – пита вместо това.
Баба свива рамене.
– По обичайния начин.
Елса не знае какъв е обичайният начин. Защото няма други приятели освен баба. Но не казва нищо, защото знае, че баба ще се натъжи.
– Във всеки случай, мисията е изпълнена – каза тя тихо.
Много е трудно да кажеш това изречение на тайния език, не че това има нещо общо с темата.
Баба кима нетърпеливо и поглежда към вратата, сякаш я е страх, че ги наблюдават. После пъха ръка под възглавницата си. Бутилките издрънчават, а по възглавницата се разлива бира и баба изругава, но изважда пощенски плик и го тиква в ръката на Елса.
– Това е следващата ти мисия, рицарю Елса. Но не бива да я прочиташ до утре сутринта.
Елса поглежда плика скептично.
– Не си ли чувала за имейл?
– Що за глупости! Човек не може да праща такива неща по имейл!
Елса претегля плика в ръка и опипва изпъкнала част в дъното.
– Какво има вътре?
– Писмо и ключ – казва баба.
И изведнъж изражението ѝ става сериозно и изплашено. А това са две много необичайни емоционални състояния за баба. Тя протяга ръце и свива длани около показалците на Елса.
– Утре ще те изпратя на най-големия лов на съкровища, на който някога съм те изпращала, мой смели малък рацарю. Готова ли си?
Баба винаги е обичала лова на съкровища. В Миамас той се брои за спорт. Човек може да се състезава в лов на съкровища, защото това е Невидима дисциплина. Невидимите игри са като Олимпийските, само че всички участници са невидими. Може да се каже, че няма голям зрителски интерес.
Елса също обича лова на съкровища. Не колкото баба, разбира се, защото никой, в никое кралство, съществувало през последните десет хиляди приказни вечности, не е обичал лова на съкровища колкото баба. Елса го обича, защото в истинския свят това е нещо, което правят само тя и баба. А баба може да превърне всичко в лов на съкровища. Като например, когато са ходили на пазар и баба е забравила къде е паркирала Рено. Или когато Елса трябва да прегледа пощата на баба и да плати сметките, защото на баба това ѝ е адски досадно. Или когато в училище има спортен полуден и Елса знае, че по-големите деца ще я удрят с навити кърпи под душа.
С баба всичко се превръща в лов на съкровища. Тя може да преобрази един паркинг във вълшебна планина, а навитите кърпи в дракони, които трябва да бъдат надхитрени. И героят винаги е Елса.
Но Елса никога не е виждала баба да се държи така. По принцип всичко, което казва баба, звучи като че е полу на шега. Но не и сега. Баба се навежда напред.
– Притежателят на ключа знае какво да прави с него. Трябва да защитаваш замъка, Елса.
Баба винаги нарича техния блок „замъка“. Досега Елса смяташе, че баба го нарича така просто защото е малко смахната. Но сега започва да се съмнява.
– Защитавай замъка, Елса. Защитавай семейството си. Защитавай приятелите си! – повтаря баба решително.
– Какви приятели? – пита Елса.
Баба слага ръце на бузите ѝ и се усмихва.
– Ще се появят. Утре ще те изпратя на лов за съкровища, който ще се превърне в удивителна приказка и грандиозно приключение. И трябва да ми обещаеш, че няма да ме намразиш заради това.
Елса примигва. Очите ѝ парят.
– Защо да те намразвам?
Баба гали клепачите ѝ.
– Една баба има привилегията да не разкрива най-лошите си страни пред своята внучка, Елса. Една баба има привилегията никога да не говори за това каква гаднярка е била, преди да стане баба.
– Знам за много от лошите ти страни! – възразява Елса и веднага добавя: – Като това, че не схващаш защо не може да сушиш айфон в тостер!