Елса всеки път си мисли, че трябва да помоли баба да ѝ разкаже повече за Момчето върколак. Но тъкмо когато си го помисли, очите ѝ се затварят малко повече от почти и в следващия миг тя и баба седят върху гърбовете на две облачни животни и се носят над Страната-на-Почти-Будните и се приземяват пред градските порти на Миамас. И Елса си мисли как утре ще пита баба за момчето.
Но едно утре баба вече я няма.
Сега Елса седи на пейката пред големия прозорец. Толкова ѝ е студено, че зъбите ѝ тракат. Вътре майка ѝ говори с жена, която звучи като кит. Или поне звучи така, както Елса си представя, че звучат китовете. Вярно, няма как да си сигурен, ако не си срещал истински кит, но във всеки случай, жената звучи като грамофона на баба, след като тя се опита да построи робот от частите му. Не беше много ясно какъв точно робот замисляше, но във всеки случай, не се получи особено добре. А след това грамофонът звучеше като кит, ако се опиташ да слушаш плочи на него. Онзи следобед Елса научи какво представляват плочите и дисковете. Тогава ѝ просветна защо старите хора имат толкова свободно време. Просто преди да се появи Спотифай, цялото им време е отивало в сменяне на песните.
Елса се загръща по-плътно с яката си и с шала на Грифиндор. През нощта падна първият сняг. Валя едва ли не напук. Щом се приземяха върху асфалта, първите снежинки сякаш изсумтяваха високо, за да подчертаят, че наистина го правят по собствено желание, а не защото така са им казали. Снегът вече е толкова много, че скоро ще могат да се правят снежни ангели. Елса обича снежни ангели.
В Миамас има снежни ангели по цяла година. Но баба вечно опява, че не са много приятни. Държат се доста арогантно, мислят се за нещо повече и винаги се оплакват от обслужването, когато ядат в някоя странноприемница. „Превземат се, миришат виното и всякакви такива простотии“, казва баба. Но според Елса не е толкова ужасно да мислиш, че си нещо повече, ако си нещо повече.
Елса протяга крак и улавя снежинки с обувката си. Мрази да седи навън по разни пейки и да чака мама, но все пак го прави, защото единственото, което мрази повече, е да седи вътре на разни столове и да чака мама.
Иска да се прибере. С баба. Като че ли баба липсва на целия блок. Не на хората, които живеят в него, ами на самата сграда. Стените пукат и стенат. А Приятеля лае непрестанно вече две поредни нощи. Брит-Мари накара Кент да позвъни на звънеца, но никой не отвори. Приятеля обаче се разлая толкова силно, че Кент отскочи назад и се удари в стената. Затова Брит-Мари се обади в полицията. Тя отдавна мрази Приятеля. Преди няколко месеца обиколи всички апартаменти в блока, като искаше хората да подпишат петиция, която да изпрати на собственика и така да го накара да изпъди „това ужасяващо бойно куче“.
– В тази жилищна асоциация не може да има кучета. Става дума за сигурността ни! Опасно е за децата, а ние трябва да мислим за тях! – обясняваше Брит-Мари на всички така, както обяснява човек, който мисли за децата. Само че единствените деца в блока са Елса и момчето със синдром, а Елса е доста уверена, че Брит-Мари не се е разтревожила твърде много за нейната сигурност.
Момчето със синдром живее срещу апартамента на ужасяващото бойно куче, но майка му каза небрежно на Брит-Мари, че според нея по-скоро кучето се притеснява от сина ѝ, отколкото обратното. Баба не можеше да спре да се смее, когато разказа това на Елса, но Елса не се засмя, преди да се увери, че няма опасност Брит-Мари да почне да обикаля с петиция за забрана на децата. Човек никога не знае какво може да очаква от Брит-Мари.
Единствено Ленарт и Мод подписаха петицията не защото не обичат бойни кучета, а защото им е много трудно да отказват на когото и да е, и особено на Брит-Мари. Когато видя имената им в списъка, баба слезе при тях и ги попита как могат да се подпишат за забраната на кучета в блока, след като самите те имат Саманта. Ленарт и Мод изглеждаха много изненадани.
– Става дума за кучета, не за Саманта – каза Ленарт внимателно.
Мод кимна също толкова внимателно и поясни:
– Саманта е френска болонка.
На баба ѝ беше трудно да разкаже тази история, без да нарича Ленарт и Мод с думи, за които Елса отбеляза, че не бива да се използват и че всъщност се казва „психически затруднения“. Тогава баба измърмори, че „всичко е толкова шибано политически коректно в днешно време“, и си запали нова цигара.