– Който клюкари, няма другари – заявява тя лаконично.
Мама я зяпва.
– Какво по... боже гос... Елса! Това къде го чу?
Елса скръства ръце.
– В интернет.
– Елса, бъди добра – пробва се директорът и прави гримаса, която, както предполага Елса, е неговият начин да се усмихне леко.
– Ти бъди добър – отвръща тя и не се усмихва дори малко.
Директорът поглежда към мама.
– Ние, в смисъл, да, персоналът и аз, мислим, че Елса някой път може да опита просто да се отдръпне, когато види, че се задава конфликт...
Елса не дочаква отговора на мама. Защото знае, че мама няма да я защити. Затова грабва раницата си от пода и става от стола.
– Може ли вече да тръгваме, а?
Директорът казва, че тя може да излезе в коридора. Звучи облекчено. Елса така и прави, а мама остава вътре и моли за извинение. Елса мрази, когато прави така.
Тя тичаше. Така се започна. Но не възнамерява да го разкаже на директора. Не смята да го разкаже на когото и да е, защото това няма да промени нищо. Иска просто да се прибере и вече да не е понеделник.
По време на последния час преди обедната почивка учителят отворко им каза, че за домашно през коледната ваканция ще трябва да се подготвят да говорят по темата „Литературен герой, на когото се възхищавам“. И ще трябва да се облекат като героя и да говорят от негово лице. Всички трябваше да вдигнат ръка и един по един да си изберат герой. Елса, естествено, намисли да си избере Хари Потър, но него го взеха, така че щом дойде редът ѝ, тя каза Спайдърмен. Тогава едно от момчетата зад нея се разсърди, защото той искал да бъде Спайдърмен. И се скараха. „Не можеш да вземеш Спайдърмен!“, викна момчето. На което Елса отвърна: „Жалко! Защото вече го направих!“. Тогава момчето каза „Жалко за ТЕБ!“, а Елса изсумтя: Sure! Защото това е любимата ѝ дума на английски. В отговор, момчето извика, че Елса не може да бъде Спайдърмен, защото „само момчета могат да са Спайдърмен!“. Тогава Елса каза, че той може да бъде приятелката на Спайдърмен. И момчето я бутна в радиатора. Елса пък го удари с книга.
Елса продължава да смята, че той трябва да ѝ е благодарен, защото едва ли се е доближавал по-близо до книга през целия си живот. Но после учителят дотърча при тях, прекрати всичко и каза, че всъщност никой не може да бъде „Човека паяк“, защото „Човека паяк го има само във филмите, така че не е литературен герой“. Тогава Елса се ядоса може би малко прекомерно и попита учителя дали някога е чувал за издателство „Марвел“, а? Учителят не беше чувал за „Марвел“. Тогава Елса извика шокирана: „И НА ТЕБ ТИ ДАВАТ ДА ПРЕПОДАВАШ НА ДЕЦА!?“ и после трябваше да остане след часа и да води страшно дълъг „разговор“ с учителя, въпреки че само той говореше.
Елса знае, че е различна. Знае, че затова няма приятели. Но другите деца не я мразят, защото е различна. Купища деца в училище са различни. Във всеки клас има поне по две или три различни деца. Но Елса не отстъпва. Ето затова я мразят нормалните деца. Като че ли мислят, че всички различни деца ще започнат революция, ако видят различно дете, което не отстъпва. Затова трябва да преследват и бият Елса, докато тя не се предаде. Докато спре да вярва, че е супергерой.
Момчето и още няколко деца я чакаха, когато излезе. Невидимостта не проработи, защото Елса беше ядосана. Така че тя дръпна презрамките на раницата си толкова силно, че раницата гушна гърба ѝ като малка коала, след което Елса се затича.
Бива я в тичането. Така е с различните деца. Тя чу едно от момчетата да крещи „дръжте я!“. Викът бе последван от трополенето на стъпките им по заледения асфалт. Елса чуваше настървеното им дишане. Тичаше толкова бързо, че коленете се удряха в ребрата ѝ. Ако не беше раницата, щеше да успее да прескочи оградата и да се озове на улицата, а тогава никога нямаше да я хванат. Но едно от момчетата хвана раницата. Разбира се, Елса можеше да свали презрамките и да се измъкне.
Но писмото на баба до Чудовището беше вътре. Затова се обърна и се сби с момчетата.
Както обикновено, опита да предпази лицето си, защото не искаше мама да се разстрои заради раните. Но не можеше да предпази както лицето, така и раницата си. Така че стана каквото стана. „Трябва да избираш битките си, ако можеш, но ако битката избере теб, ритни проклетията в прекъсвача!“, казваше баба, така че Елса това и направи. Бива я да се бие, макар че мрази насилието. Човек задобрява в биенето, ако често го бият. Затова децата винаги нападат Елса на групички.
Мама излиза от кабинета на директора след поне десет приказни вечности и двете тръгват през пустия училищен двор, без да си говорят. Елса сяда на задната седалка на Киа, прегърнала раницата си. Мама изглежда нещастна.