– Моля те, Елса...
– Уф! Не започнах аз! Той каза, че момичетата не могат да бъдат Спайдърмен! – отвръща Елса отбранително.
– Добре, но защо се биеш? – пита мама отчаяно.
– Защото! – отговаря Елса.
– Не си малко дете, Елса. Все повтаряш, че трябва да се отнасям с теб като с възрастна. Така че престани да се държиш като малко дете. Защо се биеш?
Елса човърка разхлабеното гумено уплътнение на вратата.
– Защото ми омръзна да бягам.
Мама опитва да се протегне назад и да погали нежно наранената ѝ буза, но Елса извръща глава. Мама въздъхва.
– Не знам какво да направя – каза тя и сдържа плача си.
– Не е нужно да правиш нещо – измърморва Елса.
Мама изкарва Киа на заден от паркинга. Пътуват цяла мълчалива вечност, каквато само майките и дъщерите могат да издигнат помежду си.
– Може би все пак ще отидем при психолог – казва мама накрая.
Елса свива рамене.
– Whatever.
Това е другата ѝ любима дума на английски. Мама не пита къде я е научила.
– Аз... Елса... миличка, знам, че това с баба е много тежко за теб. Смъртта е трудна за всички ни...
– Нищо не знаеш! – прекъсва я Елса и дръпва уплътнението толкова силно, че то се удря в прозореца, когато го пуска.
Мама преглъща.
– Аз също скърбя, Елса. Тя беше моя майка, не само твоя баба.
Елса обръща глава с хладна ярост.
– Ти я мразеше. Така че не говори глупости.
– Не я мразя. Тя ми беше майка.
– Карахте се ПОСТОЯННО! Сигурно се РАДВАШ, че умря!!!
На Елса ѝ се иска да не бе казвала последното изречение. Но вече е твърде късно. Двете мълчат в продължение на всички мислими вечности. Елса човърка уплътнението, докато накрая ръбът му се отделя от вратата. Мама я вижда, но не казва нищо. Спират на червено и тя покрива очи с ръцете си и клати примирено глава.
– Наистина се опитвам, Елса. Наистина се опитвам. Знам, че съм лоша майка и че не съм си вкъщи достатъчно, но се опитвам...
Елса не отговаря. Мама масажира слепоочията си.
– Може би все пак ще поговорим с психолог.
– Ти можеш да говориш с психолог – казва Елса.
– Да. Може би трябва да го направя.
– Да. Може би трябва да го направиш!
– Защо си толкова ужасна?
– Защо ТИ си толкова ужасна?
– Миличка. Безкрайно тъжна съм, че баба умря, но трябва...
– Не, не си!
И тогава се случва нещо, което почти, почти никога не се случва. Мама не се сдържа и се разкрещява:
– ЕСТЕСТВЕНО, ЧЕ СЪМ ТЪЖНА, ПО ДЯВОЛИТЕ! ОПИТАЙ ДА ПРОУМЕЕШ, ЧЕ НЕ САМО ТИ ИМАШ ЧУВСТВА, И СПРИ ДА СЕ ДЪРЖИШ КАТО НЯКАКВА ПИКЛА!
Мама и Елса се взират една в друга. Мама слага ръка на устата си.
– Елса... аз... миличка...
Елса клати глава и отлепя цялото уплътнение от вратата с един замах. Знае, че е спечелила. Елса печели винаги, когато мама загуби контрол.
– Стига. Не е хубаво да крещиш така – измърморва тя.
И после, без дори да погледне към мама, добавя:
– Мисли за детето.
7
Кожа
Човек може да обича баба си дълги години, без действително да знае нещо за нея.
Елса среща Чудовището за първи път във вторник. В училище е по-хубаво през вторниците. Днес Елса има само една синина, а синините могат да се обяснят с игра на футбол.
Тя седи в Ауди. Ауди е колата на татко. Тя е като Рено, освен че не си приличат по абсолютно нищо. Обикновено татко я взима от училище всеки втори петък, защото тогава Елса ходи да живее с татко и Лисет и децата на Лисет. Преди през всички останали дни я взимаше баба, а сега ще трябва да я взима мама. Но днес мама и Джордж са на лекар и гледат Половинката, така че я взима татко, въпреки че е вторник.
Баба винаги идваше навреме и стоеше на входа. Татко закъснява и я чака на паркинга в Ауди.
– Какво ти е на окото? – пита той несигурно.
Татко вчера се прибра от Испания, ходи там с Лисет и децата на Лисет, но не е хванал тен, защото не знае как се прави.
– Играхме футбол – казва Елса.
Баба никога не я оставяше да се измъкне с такова оправдание. Но татко не е баба. Затова просто кимва колебливо и я моли да бъде добра и да си сложи колана. Той често прави така. В смисъл, кима колебливо. Татко е колеблив човек. Мама е перфекционист, а татко е педант и Елса отгатна, че това е причината бракът им да не се получи. Защото перфекционист и педант са две много различни неща. Когато подреждаха, мама предварително правеше график на Ексел и разпределяше задачите по минути, но после татко прекарва два часа и половина в премахване на котления камък от кафеварката, а човек не може да планира живота си с такъв човек наоколо, каза мама. Учителите винаги казват на Елса, че проблемът ѝ е, че не може да се концентрира, а това е много странно, смята Елса, защото големият проблем на татко е, че не може да спре да се концентрира.