– Е, какво ти се прави? – пита татко и слага колебливо ръце на волана.
Често прави така. Пита Елса какво ѝ се прави. Защото много рядко има нещо, което той самият да иска да прави. Пък и тая работа с вторника стана изневиделица, а татко не го бива с вторниците, които идват изневиделица. Ето защо Елса не живее при него всеки уикенд. След като срещна Лисет и тя се нанесе с децата си, татко каза, че там е станало твърде „разхвърляно“ за Елса. Щом научи за това, баба му се обади и го нарече „празноглавец“ поне десет пъти. Това си беше рекорд, дори за баба. А когато затвори, тя се обърна към Елса и каза презрително: „Лисет! Ама че тъпо име, а?“. Разбира се, Елса знаеше, че баба не го мисли, понеже всички харесват Лисет, защото Лисет има същата суперсила като Джордж. Но баба беше човек, когото да вземеш на война, и Елса я обичаше заради това. После двете отидоха да ядат в „Бен &Джерис“. На Елса ѝ липсват и тримата. Бен, баба и Джери.
Татко закъснява, когато трябва да вземе Елса от училище. Баба никога не закъсняваше. Елса опитва да научи какво точно значи „ирония“ и ѝ се струва като добър пример това, че татко винаги идва навреме, освен когато взима Елса от училище, а баба закъсняваше за абсолютно всичко, освен за това. Може би защото баба знаеше, че когато си почти на осем, целият свят е пълен с тормозители.
Татко отново хваща волана.
– Къде искаш да ходим днес?
Елса е учудена, защото татко наистина звучи сякаш смята да ходят някъде. Той се размърдва нервно.
– Мислех си, че може би ще ти се прави... нещо.
Елса знае, че той го казва само за да бъде мил. Защото татко не обича да прави неща, той не е от правещите хора. Елса го гледа. Той гледа кормилото.
– Май просто искам да се прибера – казва тя.
Татко кима и изглежда едновременно разочарован и облекчен. Единствено той на целия свят е овладял това изражение. После откарва Елса вкъщи. Защото татко никога не отказва на Елса, макар на нея понякога да ѝ се иска да го правеше.
– Ауди е много хубав – казва Елса, след като са изминали половината път без никой да проговори.
Тя потупва Ауди по жабката, все едно е котка. Новите коли миришат на мека кожа, което е пълната противоположност на миризмата на старите дивани с напукана кожа в апартамента на баба. На Елса ѝ харесват и двете миризми, само дето всъщност не обича кожа, защото смята, че тя би следвало да се намира върху животните, а не върху седалките на колите. Сложно е.
И малко лицемерно. Но Елса работи по въпроса.
– Човек знае какво получава, като си купи Ауди – кима татко.
Предишната му кола също се казваше Ауди. Татко обича да знае какво получава. Един път миналата година влязоха в хранителния магазин до дома на татко и Лисет и се оказа, че вътре са направили пренареждане. Тогава на Елса ѝ се наложи да направи онези тестове, които бе видяла по телевизията, за да провери дали татко не е получил удар.
Пристигат вкъщи и татко я изпраща от Ауди до входа. Брит-Мари стои свита вътре в мрака, застанала нащрек като малко и вбесено домашно джудже. Елса си мисли, че нищо добро не те очаква, когато се натъкнеш на Брит-Мари. „Тая вещица е като плик от Данъчните“, казваше баба. Това е едно от малкото неща, за които татко и баба бяха на едно мнение.
– Здрасти – казва татко колебливо на Брит-Мари.
– Здрасти – казва Елса.
– Аха, аха, здрасти-здрасти! – казва Брит-Мари, излиза от мрака и вдишва два пъти, сякаш пуши невидима цигара.
После, изглежда, се овладява и вместо това се усмихва добронамерено. В ръка държи списание с кръстословици. Брит-Мари много обича кръстословици, защото в тях има много ясни правила. Елса забелязва, че кръстословиците са решавани с молив. Баба винаги казваше, че Брит-Мари е от онези жени, които трябва да изпият две чаши вино и да се почувстват много необуздани и щури, за да може изобщо да им мине през ума да решат кръстословица с химикалка.
Брит-Мари ръкомаха раздразнено към Елса.
– Знаете ли чие е това? – пита тя и сочи бебешка количка, заключена за парапета на стълбите, под информационното табло.
Елса чак сега я забелязва. Странно е, че седи там, защото в блока не живеят малки деца, освен Половинката, а той или тя все още се придвижва заедно с мама. Обаче Брит-Мари като че ли не оценява философската страна на ситуацията.
– Във входа е забранено за детски колички! Те повишават опасността от пожар! – обявява тя и хваща списанието с кръстословици с двете си ръце, така че то заприличва на не особено внушителен меч.