– Да. Пише го ей там – кима Елса услужливо и сочи бележка на стената, залепена прилежно над количката: „Не оставяйте детски колички тук. Опасност от пожар“.
– Точно това имам предвид! – отговаря Брит-Мари с леко повишен тон.
Само че добронамерено.
– Не разбирам – каза татко, сякаш не разбира.
– Чудя се, разбира се, дали вие сте сложили тази бележка! Ето какво се чудя! – казва Брит-Мари и прави много мъничка крачка напред, а после една много мъничка крачка назад, сякаш за да подчертае сериозността на казаното.
– Има ли ѝ нещо на бележката? – пита Елса.
Брит-Мари поема две дълбоки глътки въздух.
– Естествено, че не, естествено, че не. Но в тази жилищна асоциация не е прието да слагаме бележки, когато ни скимне, без да предупреждаваме останалите живущи в блока!
– Но нали не сме жилищна асоциация? – пита Елса.
– Не, но ще бъдем! – заявява Брит-Мари и пръска малко слюнка, докато произнася буквата б в „бъдем“.
После се овладява и отново се усмихва добронамерено на Елса.
– Аз съм отговорник по информацията в ръководството на домсъвета. Не е прието да се слагат бележки, без да бъде уведомен отговорникът по информацията в ръководството на домсъвета!
Прекъсва я кучешки лай, който е толкова силен, че стъклата на входната врата потреперват.
Брит-Мари и татко подскачат. Елса се размърдва притеснено. Вчера чу мама да казва на Джордж, че Брит-Мари се е обадила в полицията, за да приспят Приятеля. А сега той явно е чул гласа ѝ и точно като баба, Приятеля не може и за секунда да си държи езика зад зъбите, щом чуе гласа на Брит-Мари. Тя присвива очи и напрегнато доброжелателната ѝ усмивка става повече напрегната, отколкото доброжелателна.
– Обадих се в полицията за това ужасяващо бойно куче – информира тя таткото на Елса.
Той изглежда изнервен, защото ужасяващите бойни кучета леко го изнервят. Елса се прокашля и пробва бързо да смени темата.
– Може би не си си била вкъщи? – сопва се тя на Брит-Мари и сочи бележката на стената.
Номерът сработва, поне временно. Брит-Мари отново се ядосва заради бележката и забравя да се ядосва заради кучето. За Брит-Мари най-важното не е да разреши даден проблем, а да се ядосва заради него.
– Човек не може да се промъква и да окачва бележки, докато хората ги няма, какви са тия гангстерски фасони – отговаря Брит-Мари по такъв начин, че на Елса ѝ е страшно трудно да определи дали това е въпрос, или твърдение.
Елса отново кима. Мисли си да предложи на Брит-Мари да залепи бележка, в която се казва, че ако някой иска да залепи бележка, първо трябва да информира съседите. Може да ги информира например с бележка. Елса смята, че това би било иронично. Но после поглежда Брит-Мари и решава, че ако го направи, Брит-Мари наистина ще направи онази подписка за забраната на деца.
От апартамента на първия етаж отново се разнася кучешки лай. Брит-Мари свива устни.
– Обадих се в полицията, така направих! Но те, разбира се, не направиха нищо! Казаха, че трябва да изчакаме до утре, за да видим дали собственикът ще се появи!
Татко не отговаря и Брит-Мари очевидно възприема мълчанието му като знак, че би искал да чуе повече за чувствата ѝ по въпроса.
– Кент няколко пъти звъня, но този апартамент като че ли е необитаем! Все едно звярът живее там сам! Разбираш ли? – изстрелва тя и изглежда така, сякаш ѝ се иска да завърши изречението с „каква наглост!“.
Татко се усмихва с известно съмнение. Защото бойни кучета, които живеят сами в апартаменти, го карат да изпитва известно съмнение.
– Каква наглост! – казва Брит-Мари.
Елса затаява дъх. Но не се чува повече лай. Сякаш на Приятеля най-накрая му е дошъл акълът.
Вратата зад татко се отваря и жената с черната пола влиза. Токчетата ѝ тракат по пода, а тя говори високо по бялата слушалка в ухото.
– Здрасти! – казва Елса, за да отклони вниманието на Брит-Мари от евентуалния лай.
– Здрасти! – казва татко, за да прояви учтивост.
– Аха, аха. Здрасти-здрасти! – казва Брит-Мари, като че ли жената е потенциален нарушител, който лепи бележки.
Жената с черната пола не отговаря. Продължава да говори високо по бялата слушалка, хвърля раздразнен поглед към тримата и изчезва нагоре по стълбите.
След нея във входа настава дълга и напрегната тишина. Таткото на Елса не се справя много добре с напрегнатите тишини. Може да се каже, че те са неговият криптонит.
– Хелветика – изтърсва той с нервно покашляне.
– Моля? – казва Брит-Мари и стисва устни още по-силно.
– Хелветика. Шрифтът, имам предвид – казва татко притеснено и кима към бележката на стената.