Брит-Мари също поглежда към бележката. После поглежда към татко.
– Хубав... шрифт – смотолевя той.
Това е едно от нещата, които татко смята за важни. Шрифтовете. Веднъж мама беше на родителска среща в училище и татко се обади в последния момент да каже, че няма да може да дойде, защото нещо е изникнало на работа. За наказание мама го писа доброволец да направи афишите за училищната разпродажба. Татко придоби много колеблив вид, когато разбра за това. Отне му три седмици да реши какъв шрифт да използва за афишите, а когато най-накрая отиде да ги остави в училище, учителят на Елса отказа да ги разлепи, защото разпродажбата вече беше минала. Таткото на Елса като че ли не разбра съвсем това какво общо има.
Както Брит-Мари явно не разбира съвсем какво общо има шрифтът Хелветика с каквото и да е точно в този момент. Татко забива поглед в пода и отново прочиства гърло.
– Имаш ли... ключове? – пита той Елса.
Тя кима. Двамата се прегръщат набързо. Татко изчезва облекчен през вратата, а Елса се стрелва нагоре по стълбите, преди Брит-Мари да успее пак да я заговори. Спира съвсем за кратко пред вратата на Приятеля, поглежда през рамо, за да се увери, че Брит-Мари не я наблюдава, после отваря капака на отвора за писма и прошепва: „Бъди тих, моля те!“.
Знае, че той разбира какво му казва. Надява се само да му пука.
Изтичва до последния етаж с ключовете в ръка, но не влиза в апартамента на мама и Джордж. Вместо това отваря съседната врата и се втурва право към големия гардероб на баба. В антрето има кашони, а в кухнята – кофа с парцал. Елса опитва да не им обръща внимание. Не успява.
Мракът на гардероба я обгръща, така че никой да не разбере, че плаче.
Преди гардеробът беше вълшебен. Ако Елса легнеше на дъното и се протегнеше, пръстите на ръцете и краката ѝ едва докосваха двете отсрещни стени. Колкото и да растеше, това не се променяше. Разбира се, баба твърдеше, че това са „глупости и проклето въображение, гардеробът винаги си е бил толкова голям“, но Елса го е мерила. Така че знае.
Елса ляга по корем. Докосва двете стени. След няколко месеца няма да има нужда да се протяга. След година изобщо няма да може да легне на дъното, без да се свива. Защото вече нищо не е вълшебно.
Чува приглушените гласове на Мод и Ленарт, които са влезли в апартамента. Усеща мириса на кафе, но Ленарт казва „напитка за възрастни“ и Елса разбира, че Саманта също е с тях, много преди да чуе топуркането на френската болонка във всекидневната, а малко след това и хъркането ѝ изпод масичката до дивана. Мод и Ленарт разчистват апартамента на баба, събират вещите ѝ. Мама ги помоли да помогнат и Елса я мрази заради това. Мрази всички заради това.
Скоро чува и гласа на Брит-Мари. Тя сякаш преследва Мод и Ленарт. Много е ядосана. Иска да знае кой е имал наглостта да залепи онази бележка във входа, както и кой е имал наглостта да остави детската количка точно под бележката. Сякаш дори за самата Брит-Мари не е съвсем ясно заради кое от двете е по-ядосана. Но поне вече не споменава Приятеля.
Елса е лежала в гардероба около час, когато вътре допълзява момчето със синдром. През пролуката на вратата Елса вижда как майка му обикаля и разтребва, а Мод внимателно върви подире ѝ и събира всички предмети, които падат около нея. Брит-Мари опитва да накара някого, когото и да е, да проумее, че действително е опасно да се държат колички във входа, защото някой може да се нарани. Например някое дете. А трябва все пак да мислим за децата, мисли Брит-Мари. На глас.
Ленарт оставя голяма чиния със сънища пред гардероба. Елса я придърпва вътре и затваря вратата. Тя и момчето със синдром започват мълчаливо да ядат сладките. Момчето не казва нищо, защото по принцип не говори. Това е едно от любимите ѝ неща в него.
Елса чува гласа на Джордж в кухнята. Пита дали някой иска яйца и казва, че може да направи яйца за всички. Гласът му е топъл и вдъхва доверие. Всички харесват Джордж, което е неговата суперсила. Елса го мрази заради това. Няма нищо по-дразнещо от дразнещ човек, който не проявява дори най-елементарната проклета учтивост да бъде гадняр. След това Елса чува гласа на мама и за секунда ѝ се приисква да изскочи навън и да се хвърли в прегръдките ѝ. Но не го прави, защото иска мама да е разстроена. Елса знае, че вече е спечелила, но иска и мама да го разбере. За да е сигурно, че ще скърби за смъртта на баба също толкова, колкото скърби Елса.
Момчето със синдром заспива в гардероба. Веднага след това майка му отваря внимателно вратата и го вдига на ръце. Сякаш на секундата е разбрала, че той е заспал. Може би това е нейната суперсила.