„Наркоманския парк“, както го наричат всички в училище, защото там има наркомани, които гонят децата със спринцовки с хероин. Или поне така е чувала Елса. Страх я е до смърт от парка, както би трябвало, ако човек е почти на осем и не е отворко. Наркоманският парк е от онези места, които сякаш никога не ги огрява слънце, а пък днес е от онези зимни дни, когато слънцето сякаш изобщо не се издига на небето.
Елса успя да се отърве чак до обед, но дори някой, който много го бива да бъде невидим, не може да бъде наистина невидим в училищната столова. Момичето застана пред нея съвсем изневиделица и Елса така се стресна, че разля салатен сос върху шала на Грифиндор. Момичето посочи шала и изкрещя: „Не ти ли казах да престанеш да ходиш с този ужасен, грозен шал?“. Елса изгледа момичето по единствения начин, по който можеш да изгледаш някого, който току-що е посочил шал на Грифиндор и е казал: „Ужасен, грозен шал“. Или с други думи, както би погледнала някого, който е посочил кон и весело е възкликнал: „Трактор!“.
Първия път, когато шалът привлече вниманието на момичето, Елса автоматично бе приела, че тя просто е от Слидерин. Чак когато я удари по лицето, скъса шала и го хвърли в тоалетната, Елса осъзна, че момичето изобщо не е чело Хари Потър. Разбира се, знаеше кой е той, защото всички знаят кой е Хари Потър, но не беше чела книгите. Не разбираше дори най-елементарната символика на един шал на Грифиндор. Елса не иска да звучи елитарно или нещо такова, но как може да се разбереш с такъв човек? А?
Момичето беше мъгъл9.
Така че щом се протегна, за да дръпне шала ѝ, Елса реши да използва аргументи, които се доближават до интелектуалното ниво на момичето. Тоест, чисто и просто я замери с чашата мляко и тръгна да бяга. Мина по коридора, качи се до втория етаж и продължи към третия. Под едно от стълбищата имаше стаичка, която чистачите използваха за склад.
Елса се сви вътре, обвила коленете си с ръце, и стана възможно най-невидима. Чу как момичето и приятелите ѝ се втурват към четвъртия етаж. Прекара остатъка от деня, криейки се в класната стая.
Нямаше нужда от друг повод. Елса бе провокирана да нанесе първия удар, така че сега момичето бе героят. Във всяко училище има няколко такива тормозители и те винаги избират деца като Елса. Защото децата като Елса можеш да ги провокираш. Можеш да ги накараш да хвърлят чаша с мляко. Така преследването е по-забавно. Някои хора нямат нужда от друг повод.
Проблемът е отсечката между класната стая и входа на училище. Там е невъзможно да си невидим, дори и да те бива в това. Така че Елса трябваше да подходи стратегически.
Първо се залепи за учителя, когато часът свърши и съучениците ѝ се скупчиха пред вратата. После се промъкна през тълпата и се втурна надолу по другото стълбище. Онова, което не води към главния вход. Те, разбира се, знаеха, че ще тръгне по него, даже искаха да го направи, защото там щеше да е по-лесна плячка. Но часът на Елса свърши рано и тя рискува, надявайки се на долния етаж още да не са приключили. В такъв случай би имала половин минута да изтича надолу по стълбите и да мине по все още празния коридор. Така щеше да натрупа преднина, а преследвачите ѝ щяха да се сблъскат с навалицата от ученици, които тепърва излизат от класните си стаи.
Оказа се права. Видя, че момичето и приятелите ѝ са на не повече от десет метра зад нея, но не можеха да я стигнат.
Баба ѝ бе разказвала хиляди истории за битки и преследвания в Страната-на-Почти-Будните. За това как да се изплъзнеш, ако те погнат сенките, как да ги подмамиш в капани и как да ги победиш с диверсия. Както всички преследвачи, сенките имат една голяма слабост: съсредоточават цялото си внимание в това, което преследват, и не виждат обкръжението. Докато преследваният съсредоточава цялото си внимание в търсене на път за бягство. Това не е огромно предимство, но все пак е предимство. Елса знае това, защото е проверила какво значи „диверсия“.
Затова тя пъхна ръка в джоба на дънките си и извади шепа монети. Винаги държи шепа монети в джобовете си. Човек се учи на такива неща, когато го преследват често. Елса наближаваше стълбището към входа и тъкмо когато навалицата започна да оредява, тя хвърли монетите на пода и се затича.
Елса е установила, че в хората има нещо странно. Почти никой от нас не може да чуе дрънченето на монети по каменен под, без инстинктивно да спре и да погледне надолу. Внезапно образувалата се плетеница от пръсти, посягащи алчно към монетите, блокира пътя на преследвачите и даде на Елса още няколко секунди преднина. Тя се възползва и продължи да тича.
Но сега ги чува да се мятат върху оградата. Удобни зимни ботуши в неутрални цветове драпат по очуканата телена мрежа. Само след няколко мига ще я спипат. Елса поглежда наляво, към паркинга. Ауди го няма. Поглежда надясно, надолу към сивия хаос на улицата и черната тишина на парка. Отново се обръща наляво и си мисли, че това е безопасният избор, стига татко поне веднъж да се появи навреме. После пак поглежда надясно и усеща как страхът раздира стомаха ѝ, щом вижда парка, който се мярка иззад ръмжащите камиони.