А най-отгоре на най-високия планински връх в Страната-на-Почти-Будните, връх Разказ, енфантите развързват мрежите и пускат историите на свобода. Ето как всички приказки, чийто произход не е известен на нито един отворко, се озовават в истинския свят.
Когато бабата на Елса започна да разказва своите истории от Миамас, първоначално те приличаха просто на разпокъсани приказки, без някаква връзка помежду си и измислени от някой съвсем леко смахнат човек. Минаха няколко години, преди Елса да разбере, че всъщност са свързани. С всички наистина добри приказки е така.
Баба ѝ разказваше за тъжното проклятие на морския ангел. Разказваше също за двамата братя принцове, които тръгнали на война помежду си, защото били влюбени в принцесата на Миплорис. Разказваше как принцесата на свой ред се сражавала срещу вещицата, която откраднала от нея най-ценното съкровище в Страната-на-Почти-Будните. Разказваше и за воините от Мибаталос, танцьорите от Мимовас и ловците на сънища от Миревас. Разказваше как всички постоянно се карали и дърлели за това и онова, чак до деня, когато Избрания от Мимовас избягал от сенките, които опитали да го отвлекат. Как облачните животни отнесли Избрания в Миамас и как всички жители на Страната-на-Почти-Будните най-накрая осъзнали, че има нещо по-важно, за което да се борят. Така че щом сенките събрали армията си и отишли да вземат Избрания насила, всички се обединили срещу тях. И дори когато изглеждало, че Войната-Без-Край няма как да свърши по друг начин, освен с всеобщо унищожение, а Мибаталос бил изравнен със земята, останалите кралства не се предали. Защото знаели, че ако сенките се доберат до Избрания, това би сложило край на всичката музика и впоследствие на всичкото въображение в Страната-на-Почти-Будните, а тогава не би останало нищо различно. Именно различното дава живот на приказките. „Само различните променят света, нормалните не могат и грам да променят“, казваше баба. А след това разказваше за воршовете.
Елса трябваше да разбере значението на приказките още в началото. Наистина трябваше да разбере всичко още отначало.
Татко изключва уредбата точно преди Елса да скочи в Ауди. Това е хубаво, защото татко винаги изглежда натъжен, когато Елса отбележи, че той слуша най-лошата музика на света, а е много трудно да не отбележиш, че това е най-лошата музика на света, ако трябва да седиш в Ауди и да слушаш най-лошата музика на света.
– Коланът – моли я татко, когато Елса сяда на седалката.
Сърцето ѝ все още тупка като топче за пинг-понг.
– Добра среща, хиена вонеща – виква тя на татко.
Защото така викаше, когато я взимаше баба. А баба отвръщаше с цяло гърло: „Как е хавата, девойко устата!“. И Елса вече се чувстваше по-добре. Защото е адски трудно да се страхуваш, докато викаш на някого „Добра среща, хиена вонеща“. Татко изглежда още по-колебливо от обикновено.
– Майка ти и Джордж пак са в болницата...
– Знам – казва Елса, както хората казват нещо, което съвсем не ги кара да не се страхуват.
Татко кима. Елса хвърля раницата си и тя се приземява накриво върху задната седалка. Татко се обръща и я намества прилежно. За татко е важно нещата да са прилежно подредени. Не че има обсесивно-компулсивно разстройство (Елса е проверила в Уикипедия какво значи това), просто е прилежен. Докато с мама все още бяха женени, татко понякога ставаше посред нощ, защото не можеше да заспи, знаейки, че иконките на десктопа на мама не са подредени. Татко има Мак, а мама има обикновен компютър и веднъж когато опита да използва Мака, но не можа да го накара да прави каквото тя иска, мама изгуби самообладание и изкрещя, че мрази всички продукти на „Епъл“. Тогава татко изглеждаше все едно ще се разплаче. Така че на всички още отначало трябваше да им е ясно, че този брак няма да се получи в дългосрочен план.
Татко слага ръце на волана с логото на Ауди. Само защото няма волани с логото на „Епъл“.
– Прави ли ти се нещо? – казва татко и звучи леко притеснен, докато произнася „нещо“.
Елса свива рамене.
– Можем да правим нещо... готино – казва татко колебливо.
Елса знае, че го прави само за да бъде мил. Защото го гризе съвестта, че се срещат толкова рядко, защото му е жал за Елса заради смъртта на баба ѝ и защото тази сряда му дойде изневиделица. Елса знае това, защото татко никога не би предложил да правят нещо готино, защото татко не обича да му е готино. Готините неща много го изнервят. Веднъж, когато Елса беше малка, бяха на почивка, отидоха на плажа и си прекараха толкова готино, че после татко трябваше да вземе две таблетки алведон10 и цял следобед да лежи в хотела.