Брит-Мари го прекъсва и отсича, че Ленарт, за бога, трябва да проумее, че полицията има по-важна работа от това да пие кафе. Това, изглежда, малко разочарова полицаите. Елса вижда Ленарт да се връща обратно по стълбите. Първоначално той като че обмисля да остане във входа, но после май осъзнава, че това най-вероятно би означавало собственото му кафе да изстине, и явно решава, че каквото и да се случва на стълбите, едва ли си струва риска. Затова се прибира обратно в апартамента.
Първото излайване, което се чува малко след това, е кратко и отчетливо. Все едно Приятеля тества гласните си струни. Следващото е толкова силно, че в ушите на Елса сякаш бучи сирена в продължение на няколко вечности. Когато сирената най-накрая притихва, Елса чува яростен тътен. После още един. И още един. Чак на четвъртия осъзнава какво се случва. Приятеля се хвърля с всички сили към вратата.
Полицаите опитват да влязат вътре. Приятеля опитва да излезе навън. Ако баба беше тук, вероятно щеше да запали цигара, да завърти очи и много иронично да каже „Неее, ИЗОБЩО не виждам как това би могло да свърши зле за някого!“, въпреки че баба така и не разбра какво точно значи ирония.
Елса чува един от полицаите отново да говори по телефона. Не разбира какво казва, но долавя думите „страшно голямо и агресивно“. Поглежда надолу през парапета и вижда, че полицаите са застанали на два метра от апартамента на Приятеля, а увереността им намалява все повече в такт със засилващите се удари от вътрешната страна на вратата. Появили са се още двама полицаи, забелязва Елса. Единият от тях държи немска овчарка на каишка. Немската овчарка, изглежда, смята, че тая работа с влизането при нещото, каквото и да е то, което се опитва да излезе от апартамента, не е особено гениална идея. Овчарката гледа полицаите горе-долу както Елса гледаше баба, когато баба се опитва да смени жиците на микровълновата на мама.
Накрая Елса чува жената полицай със зелените очи да въздъхва отчаяно:
– Добре, доведете ловеца.
– Нали това казах! Точно това казах! – виква Брит-Мари настървено.
Зелените очи не отговарят. Но хвърлят такъв поглед на Брит-Мари, че тя млъква на мига.
Приятеля надава последен, небивало шумен лай. После отново утихва. За кратко на стълбите настава суматоха и после външната врата отново се отваря. Полицаите явно са решили да изчакат ловеца малко по-далеч от нещото в апартамента, каквото и да е то.
Елса ги вижда да се отдалечават през прозореца на стълбите. Езикът на тялото им е като на полицаи, които очевидно обмислят да отидат да пият кафе. Езикът на тялото на немската овчарка е като на немска овчарка, която очевидно обмисля ранно пенсиониране.
Изведнъж във входа е настанала такава тишина, че ситните стъпки на Брит-Мари отекват между стените. „Звяр, ужасен звяр, ето какво си“, говори си тя сама. Секунда по-късно влиза в апартамента си и затваря вратата.
Елса стои на стълбите и през главата ѝ минават двояки мисли. Знае какво значи това, защото „двояк“ е дума от буркана. Поглежда през прозореца към полицаите, след което прави нещо, което впоследствие ще ѝ е трудно да обясни. Но никой рицар на Миамас не би оставил приятел на баба да бъде умъртвен, без дори да опита да му помогне. Затова се промъква пъргаво надолу по стълбите. Особено предпазлива е, когато минава покрай апартамента на Брит-Мари и Кент и спира на всяка площадка, за да се ослуша за полицаите.
Накрая застава пред апартамента на Приятеля и внимателно вдига капака на отвора за писма. Вътре е тъмно, но тя чува кънтящия му дъх.
– А...з съм – заеква Елса.
Не знае как да започне такъв разговор. Приятеля не отговаря. Но поне не се хвърля към вратата. Елса гледа на това като на стъпка напред в комуникацията.
– Аз съм. Момичето с бонбоните.
Приятеля не отговаря. Но Елса чува, че той започва да диша по-спокойно. Думите излизат от устата ѝ сякаш преди това някой ги е разбъркал.
– Ти... ами, това сигурно звучи мега странно... но мисля, таковата, че баба ми би искала да се измъкнеш оттук по някакъв начин. Схващаш ли? Ако има таен изход или нещо такова. Защото иначе ще те застрелят! Сигурно звучи мега странно, но е бая мега странно и това, че живееш сам в собствен апартамент... ако ме разбираш...
Чак когато думите се изсипват от устата ѝ, Елса осъзнава, че ги е казала на тайния език. Като тест. Защото ако от другата страна на вратата има просто едно куче, то няма да ги разбере. „Но ако ги разбере...“, мисли си тя, „значи не е куче“. Чува нещо като лапа, голяма колкото автомобилна гума, да докосва кратко вътрешната страна на вратата.