– Надявам се, че разбираш – прошепва Елса на тайния език.
Тя така и не чува, че вратата зад нея се отваря. Единственото, което долавя през отвора за пощата, е как Приятеля отстъпва назад. Сякаш се подготвя.
Елса разбира, че зад нея стои някой, по-скоро защото го усеща, а не защото действително го е видяла. Малко като да доловиш присъствието на призрак. Или на...
– Пази се! – изръмжава глас.
Елса се хвърля към стената, а Чудовището минава безшумно покрай нея с ключ в ръка. В следващия миг тя се оказва приклещена между него и Приятеля. А това са най-грамаданският ворш и най-грамаданското чудовище, които някога е виждала. Има чувството, че някой е стъпил върху гръдния ѝ кош. Иска да изпищи, но от устата ѝ не излиза и гък.
След това всичко се случва страшно бързо. Вратата долу се отваря. Чуват се гласовете на полицаите и на още някого. Ловецът, досеща се Елса. Впоследствие не може да твърди със сигурност, че е имала контрол над движенията си, а не е била омагьосана или нещо такова, което не е толкова невероятно, защото дори и да е невероятно, съвсем не е толкова невероятно, колкото да срещне истински ворш всъщност. Така или иначе, тя стои в апартамента на Чудовището, а вратата се затваря зад нея.
Вътре мирише на сапун.
10
Сапун
На стълбището отеква изпукване на дърво, когато полицаите пъхат козия крак между касата и вратата.
Елса стои в антрето на Чудовището и ги наблюдава през шпионката. Макар че „стои“ е силно казано, тъй като технически погледнато, краката ѝ не докосват земята, защото воршът е седнал на изтривалката и могъщата му задница е притиснала Елса към вратата. Изглежда крайно раздразнено, в смисъл, воршът. Не заплашително, просто раздразнено. Както когато в газираната ти напитка влезе оса. Елса се обръща внимателно към него и прошепва на тайния език:
– Сега не бива да лаеш, моля те. Защото иначе ще дойдат полицаите и Брит-Мари... и знаеш...
Осъзнава, че е по-ужасена от полицаите от другата страна на вратата, отколкото от двете същества, с които сега дели антрето. Да, вярно, това може би изобщо не звучи разумно, може би не. Но Елса решава, че в момента има повече доверие на приятелите на баба, отколкото на Брит-Мари.
Воршът извърта главата си, голяма като конвекторна фурна, и поглежда Елса сдържано.
– Ще те убият! – прошепва тя.
Погледът, който воршът ѝ отправя, най-общо казва, че той не е убеден, че ако Елса го пусне навън, полицаите ще му създадат проблеми, а не обратното. Но все пак мръдва задницата си малко по-навътре, така че Елса да може да си стъпи на краката. И си мълчи, макар и по-скоро заради Елса, отколкото от загриженост за себе си.
Отвън полицаите почти са разбили вратата. Елса ги чува как си крещят един на друг команди да бъдат „в готовност“.
Тя оглежда антрето и всекидневната. Апартаментът е много малък, но е най-подреденото жилище, в което Елса някога е стъпвала. Помещенията са почти празни, а малкото мебели са подредени перпендикулярно едни на други и изглеждат сякаш биха извършили някаква форма на интериорно харакири, ако върху тях падне дори една прашинка. Елса знае това, защото преди година мина през самурайски период.
Чудовището изчезва в банята. Вътре потича вода и минава много време, преди той да излезе навън. Бърше старателно ръце с малка кърпа, после веднага я сгъва и я оставя в коша за пране. Налага му се да навежда глава, когато минава през вратите. Елса се чувства както вероятно се е чувствал Одисей при циклопа Полифем, защото тя съвсем наскоро прочете Одисеята. С изключение на това, че Полифем едва ли се е миел толкова усърдно, колкото Чудовището. И, разбира се, с изключение на това, че Елса изобщо не смята, че е толкова надута и самомнителна, колкото е Одисей в книгите. Естествено. Но да, иначе се чувства точно като него.
Чудовището я поглежда. Не изглежда ядосан. По-скоро объркан. Почти изплашен. Може би затова Елса внезапно се осмелява да попита:
– Защо баба ми ти праща писма?
Казва го на нормалния език. Понеже, по причини, които самата тя още не си е изяснила, не иска да говори с него на тайния език. Веждите на Чудовището потъват под черната коса, а като се добавят и брадата, и белегът, става трудно да се различи изражението му. Той е бос, но на краката си носи две сини найлонови торбички, като онези, които ти дават, като ходиш на зъболекар. Ботушите му стоят до вратата, прилежно подравнени с ръба на изтривалката. Чудовището подава на Елса други две найлонови торбички. Щом тя ги взима, той бързо дръпва ръката си, сякаш го е страх да не би Елса случайно да го докосне. Тя се навежда и слага торбичките върху калните си обувки. Вижда, че е успяла да стъпи извън изтривалката и е оставила две кишави следи върху паркета.