– Пишеше „защитавай замъка“ – изръмжава Чудовището.
Елса прави крачка към него, за да покаже, че не я страх. В смисъл, да го покаже на самата себе си. Доста е сигурна, че той не се е впечатлил особено.
– И какво още?
Той се свива под качулката си и тръгва през снега.
– Да те пазя. Да пазя Елса.
После изчезва в мрака. Той често изчезва, както ще научи Елса. Много го бива в това, като се има предвид колко е голям.
Елса чува приглушено пъхтене в другия край на градинката и се обръща. Джордж се задава, тичайки. Елса разбира, че това е той, защото носи клин, шорти и най-зеленото яке на света. Джордж не забелязва нито нея, нито ворша, защото е зает да подскача нагоре-надолу по ръба на една пейка. Джордж тренира страшно много, като главно тича и скача по разни неща. Като го гледа, Елса обикновено си мисли, че той е на постоянно прослушване за роля в следващата игра за Супер Марио.
– Ела! – прошепва тя на ворша, за да влязат вътре, преди Джордж да ги е видял.
За нейна изненада, могъщото животно ѝ се подчинява. И така се отърква в краката ѝ, като минава покрай нея, че едва не я събаря по земята, а козината му я погъделичква чак по челото.
Елса се засмива. Воршът я поглежда и сякаш също се смее.
Освен баба, това е първият приятел, който Елса някога е имала.
Уверява се, че Брит-Мари не кръстосва стълбището и че Джордж все още не ги е забелязал, след което отвежда ворша надолу по стълбите. Номерата на мазетата съответстват на тези на апартаментите. Мазето на баба е отключено и празно, с изключение на няколко жълти торби от ИКЕА, пълни с безплатни вестници. Елса ги разстила върху студения бетон, за да стане малко по-уютно.
– Трябва да останеш тук през нощта. Утре ще ти намерим по-добро скривалище – прошепва тя.
Воршът не изглежда прекомерно впечатлен, но се изляга на една страна и наднича небрежно към тъмните ъгълчета на мазето. Елса проследява погледа му, после се обръща към ворша.
– Баба винаги казваше, че тук долу има призраци – казва тя строго.
Воршът си лежи небрежно на една страна, а големите му като пикели зъби проблясват в тъмнината.
– Не бива да плашиш призраците, чуваш ли! – предупреждава го Елса.
Воршът изръмжава. На Елса ѝ става жал за призраците.
– Ако се държиш добре, утре ще ти донеса още шоколад – обещава тя.
Воршът, изглежда, обмисля предложението. Елса се навежда и го целува по носа. После се втурва нагоре по стълбите и внимателно затваря вратата на мазето, след като излиза. Изкачва се догоре, без да пали лампите, за да сведе риска да я видят до минимум. Щом стига до етажа на Брит-Мари и Кент, прикляка и изкачва останалите стълби с големи подскоци.
Почти сигурна е, че Брит-Мари я гледа през шпионката. Усеща погледа ѝ, както Фродо усеща злото око на Саурон във „Властелинът на пръстените“.
На следващата сутрин апартаментът на Чудовището и мазето на баба са тъмни и празни. Джордж откарва Елса до училище, защото мама вече е отишла в болницата. Както обикновено, там има някаква кризисна ситуация, а работата на мама е да се справя с кризисните ситуации.
Джордж говори за протеинови блокчета през целия път. Казва, че е купил цяла кутия, а не може да я намери. Джордж обича да говори за протеинови блокчета. И за разни неща, които имат функции. Функционални дрехи и функционални обувки за джогинг например. Джордж обича функциите. Елса се надява никога да не измислят функционални протеинови блокчета, защото тогава главата на Джордж сигурно ще избухне. Не че Елса непременно смята, че това би било нещо лошо, но си мисли, че мама ще се разстрои, а и че ще е много трудно да се изчисти. Джордж я оставя на паркинга и я пита още веднъж дали не е виждала изчезналите протеинови блокчета. Тя простенва с досада и излиза от колата.
Другите деца стоят настрана. Наблюдават я предпазливо. Плъзнали са слухове за появата на Чудовището при входа на парка, но Елса знае, че случката няма да плаши децата още дълго. Защото стана твърде далеч от училище. Нещата, които стават извън училище, могат със същия успех да стават и в космоса. Тук вътре Елса не е защитена. Вероятно ще може да си отдъхне за няколко часа, но преследвачите ѝ постепенно ще се престрашат, ще скъсят дистанцията и когато най-накрая ѝ се нахвърлят, ударите им ще са по-силни от всякога.
А Елса знае, че Чудовището никога няма да доближи оградата заради нея, защото училищата са пълни с деца, а децата са пълни с бактерии и след това всичкият алкогел на света не би бил достатъчен на Чудовището.