Баба води Елса в Миамас всяка нощ. Там Елса получи рицарско звание и може да язди облачни животни и да си има собствен меч. Защото в Миамас не казват, че момичетата не могат да бъдат рицари. Там планините стигат до небето, лагерните огньове никога не изгасват и никакви отворковци не се опитват да ти скъсат шала на Грифиндор.
Баба казва, че в Миамас никой не затваря вратата, когато ходи до тоалетна, естествено. Всъщност имало политика на отворените врати във всяка една ситуация и такъв бил законът в цялата Страна-на-Почти-Будните. Но Елса е доста сигурна, че това е друга версия на истината. Така баба нарича лъжите: „Други версии на истината“.
И когато на следващия ден се събужда в болничната стая, Елса вижда отворената врата на тоалетната, а отвътре баба разпалено обяснява една от другите версии на истината на майката на Елса, която е застанала в коридора. Не ѝ се получава много добре. Защото истинската истина е, че снощи баба избяга от болницата, а Елса се измъкна от вкъщи, докато мама и Джордж спяха, и двете заедно отидоха до зоологическата градина с Рено. Тогава баба прескочи оградата и в ретроспекция може би наистина изглежда малко безотговорно да направиш всичко това посред нощ заедно със седемгодишно дете. Елса е склонна да се съгласи с тази гледна точка.
Баба, чиито дрехи лежат на купчина на пода и продължават до голяма степен буквално да миришат на маймуна, се оправдава с това, че щом прескочила оградата до клетката на маймуните и онзи пазач се разкрещял, тя решила, че той можел да бъде опасен изнасилвач, и затова започнала да мята пръст по него и по полицая. Тогава мама поклаща глава сдържано, но изморено и казва, че баба си измисля.
А баба не обича, когато хората казват, че нещо е измислено. Тя предпочита не толкова унизителния термин „реалностно изостанал“ и го казва на мама. Мама не изглежда като да е съгласна. Но се овладява. Защото е пълна противоположност на бабата на Елса.
– Това е едно от най-лошите неща, които си правила – казва мама строго по посока на тоалетната.
– Много, ама много ми е трудно да го повярвам, мила дъще – отвръща баба равнодушно.
Тогава мама започва методично да изброява всичко, което баба е надробявала през годините, но баба казва, че мама е сърдита просто защото няма чувство за хумор. Тогава мама казва, че баба трябва да спре да се държи като безотговорно дете. Тогава баба пита: „Знаеш ли къде пиратите паркират колите си?“. И след като мама не отговаря, от тоалетната се чува вик: „В гАРРРажа!“. Мама въздъхва и започва да масажира слепоочията си, а баба изсумтява и констатира: „Ето, нали ти казвам, никакво чувство за хумор“. После мама затваря вратата на тоалетната и баба страшнострашнострашно се ядосва. Защото не обича да се чувства заключена, когато е в тоалетната.
Баба е настанена в болницата от две седмици, но бяга почти всеки ден, взима Елса и двете отиват за сладолед или пък се прибират в блока, когато мама я няма, и си правят сапунена пързалка във входа. Или влизат с взлом в зоологически градини. Или каквото друго ѝ хрумне на баба.
Разбира се, баба не смята, че „бяга“ от болницата, защото според нея трябва да има някакво предизвикателство, за да се брои за бягство. Като дракон, или поредица капани, или поне стена с приличен ров, или нещо такова. Може да се каже, че мама и болничният персонал не споделят мнението на баба.
В стаята влиза медицинска сестра и внимателно моли мама да ѝ отдели една секунда. После ѝ дава някакъв лист и мама написва нещо на него и го връща на сестрата, която си тръгва. Баба смени девет болногледачи и болногледачки, откакто влезе в болницата. На седем отказа да им съдейства, а двама отказаха да съдействат на нея. Един от тях се обоснова с това, че баба му казала, че има „сладко дупе“. Тя твърдеше уверено, че е направила комплимент на дупето му, не на него, и че той няма какво да се превзема заради такова нещо. Тогава мама каза на Елса да си сложи слушалките, но Елса все пак чу как двете дълго време се караха за разликата между „сексуален тормоз“ и „най-обикновен комплимент, боже господи!“.
Те много се карат, мама и баба. Карат се, откакто Елса се помни. За всичко. Ако баба е дисфункционален супергерой, мама за сметка на това е крайно функционален супергерой. Елса обикновено сравнява отношенията им с тези на Циклоп и Върколак от „Х-Мен“ и много я е яд, че никой от обкръжението ѝ не разбира какво има предвид с това. Хората в обкръжението на Елса четат твърде малко качествена литература. „Качествена литература“ е това, което необразованите отворковци наричат „комикси“. Ако трябва да го обясни свръхопростено на някой незапознат с качествената литература, Елса би казала, че Х-Мен са супергерои. Само че всъщност са мутанти, а в това има известна академична разлика. Но за да не усложнява нещата, Елса вероятно би обобщила, че баба и мама имат напълно противоположни суперсили. Същото би било, ако Спайдърмен, един от любимите супергерои на Елса, имаше смъртен враг, който се казва Хлъзгавия човек и суперсилата му е, че не може да се качи дори на някоя пейка. Само че в добрия смисъл.