Вярно, че по дефиниция суперсилите на Циклоп и Върколак не са противоположни, но Елса не би искала да навлиза в ненужни подробности, ако обяснява цялата идея на някого, който и понятие си няма.
Като се замисли, може би е достатъчно да се разбере, че мама представлява реда, а баба – хаоса. Елса веднъж прочете, че „хаосът е съсед на Господ“, но мама каза, че хаосът се нанесъл във входа на Господ само защото повече не е издържал да живее в съседство с баба.
Мама има папки и календари за всичко, а всеки път, когато има среща, телефонът ѝ напомня петнайсет минути по-рано с кратка мелодия. Ако бабата на Елса трябва да запомни нещо, тя го записва с лилав маркер право върху стената на кухнята. И то без значение дали се намира вкъщи, или някъде другаде. Разбира се, тази система не е безпогрешна, защото предполага, че баба трябва да се намира в апартамента на съответния човек, когато се наложи да си спомни това, което е написала. Но щом Елса посочи този недостатък, баба изсумтя: „Във всеки случай, има по-малък шанс да изгубя цяла кухненска стена, отколкото майка ти да изгуби онзи смешен телефон!“. Но Елса отбеляза, че мама всъщност никога не губи нищо. Тогава баба завъртя очи и въздъхна: „Дадада, майка ти, естествено, е изключение. Става дума за... знаеш... несъвършени хора“.
Съвършенството е суперсилата на мама. Тя не е толкова забавна, колкото баба, но за сметка на това винаги знае къде се е дянал шалът на Грифиндор. Докато го връзва около врата на Елса, мама често прошепва: „Нещо е изгубено само ако майка ти не може да го намери“.
Майката на Елса е шеф. „Не само на работа, но и в живота“, често се мръщи баба. Мама не е човек, с когото ходиш рамо до рамо, така да се каже, тя е човек, когото следваш. Бабата на Елса пък изобщо не е човек, с когото вървиш в една посока. По-скоро залягаш, щом я видиш да се задава. Освен това тя никога не е намирала шал през живота си.
Баба не обича шефове, което тъкмо в тази болница е проблем, защото мама се държи особено много като шеф точно тук, защото тя е шефът на болницата.
– Улрика, за бога, реагираш преувеличено! – вика баба през вратата на тоалетната.
В същото време нова медицинска сестра влиза в стаята заедно с един лекар, а мама написва нещо върху нов лист и казва някакви цифри. После се усмихва сдържано на сестрата и лекаря, те се усмихват нервно в отговор и излизат.
В тоалетната настава дълга тишина и мама изведнъж придобива онова притеснено изражение, което имат хората, когато около баба стане тихо за по-дълго. После мама подушва въздуха и отваря рязко вратата. Баба седи гола на тоалетната чиния, кръстосала удобно крака. Маха небрежно с димящата цигара към мама и казва:
– Ама каквооо е това? Човек не може да остане на спокойствие дори когато ходи до тоалетна.
Мама масажира слепоочията си и слага ръка на корема си. Баба ѝ кимва сериозно и маха с цигарата към корема ѝ.
– Боже, Улрика, успокой се! Не забравяй, че си бременна.
– Може би и ти не бива да го забравяш – отвръща мама. Само че овладяно.
– Тушѐ – промърморва баба и дърпа дълбоко от цигарата.
Това е една от онези думи, които Елса знае какво означават, без да знае какво означават. Мама поклаща бавно глава.
– Замисляш ли се изобщо колко опасно е това за Елса и за бебето? – казва тя и сочи цигарата.
Баба върти очи.
– Не се превземай! Хората пушат открай време, но това не им е пречило да раждат деца в отлично здраве. Единствено твоето поколение не схваща, че човечеството е оцеляло милиони години без тестове за алергии и други простотии, преди да се появите вие и да решите, че сте специални. Да не мислиш, че едно време са прали кожите на мамутите на деветдесет градуса, преди да увият новородените с тях, а?
Елса накланя глава.
– Тогава имало ли е цигари?
Баба изохква.
– И ти ли почваш?
Мама пак слага ръка на корема си. Елса не е сигурна дали го прави, защото Половинката рита отвътре, или защото мама иска да му/ѝ запуши ушите. Мама е мама на Половинката, но Джордж е татко на Половинката, така че Половинката е полубрат или полусестра на Елса. Или поне ще бъде. Но на Елса ѝ обещаха, че въпреки че ще ѝ е полубрат или полусестра, Половинката ще бъде цял човек. Минаха няколко объркани дни, докато Елса схване разликата. „За толкова умен човек, понякога си страшно глупава“, избухна баба, когато Елса я пита за Половинката. После бяха скарани три часа. Това за тях си беше почти личен рекорд по скараност.