Когато мама и баба започнат да се карат, Елса си слага слушалките, увеличава звука и се преструва, че мама и баба са актриси в ням филм. Елса е от онези деца, които рано се научават, че е по-лесно да се справяш с живота, ако сам си избираш саундтрака.
Последното, което чува, е баба да пита кога ще може да вземе Рено от полицията. Рено е колата на баба. Тя казва, че го е спечелила на покер. Рено, разбира се, е марка, но като малка Елса си мислеше, че колата се казва така, преди да разбере, че още много автомобили се наричат по същия начин. Затова продължава да използва Рено като име.
А името е много подходящо, защото звучи като стар френски чичко с кашлица, а колата на баба е стара, ръждясала и френска, а когато сменяш скоростите, звучи като че някой влачи тежки балконски мебели върху бетон. Елса знае това, защото понякога баба пуши и яде дюнер, докато кара Рено, и тогава управлява с колене, а когато натисне съединителя и извика „СЕГА!“, Елса сменя скоростите.
На Елса това ѝ липсва.
Мама казва на баба, че няма да може да вземе Рено. Баба отвръща ядосано, че това всъщност си е нейната кола, но мама казва нещо за карането без шофьорска книжка. Тогава баба нарича мама „млада госпожице“ и обяснява, че има шофьорска книжка в шест страни. Мама пита сдържано дали някоя от тези страни случайно е тази, в която живеят. Баба седи и се мръщи, докато една сестра ѝ взима кръв.
Елса отива да чака при асансьора, защото хич не обича спринцовки, независимо дали ги забиват в ръката на баба, или в нейната собствена. Сяда на един стол и чете „Хари Потър и Орденът на Феникса“ на айпада си. Чете го вече за дванадесети път. Това е книгата от поредицата за Хари Потър, която харесва най-малко, затова не я е чела повече.
Мама идва и я взима и те тъкмо тръгват надолу към гаража, когато Елса се сеща, че си е забравила шала на Грифиндор в стаята на баба. Затова изтичва обратно.
Баба седи на ръба на леглото, с гръб към вратата, говори по телефона и не вижда Елса. Елса разбира, че баба говори с адвоката си, защото го инструктира каква бира иска да ѝ донесе следващия път, когато идва до болницата. Елса знае, че адвокатът внася контрабандно бирите в големи енциклопедии, които баба твърди, че ползва за „проучванията“ си, но всъщност вътре са издълбани отделения за бира. Елса взима шала от закачалката и се кани да каже нещо на баба, когато чува гласът ѝ да се променя:
– Тя ми е внучка, Марсел. Бог да благослови малката ѝ сладка главица. Никога не съм срещала толкова умно момиче. Тя трябва да поеме отговорността. Само тя може да вземе правилното решение.
Настава кратка тишина. После баба продължава решително:
– ЗНАМ, че тя е просто дете, Марсел! Но проклета да съм, ако не е по-умна от всички онези идиоти взети заедно! А това е моето завещание и ти си моят адвокат. Така че просто направи каквото ти казвам!
Елса стои в коридора, затаила дъх. Щом баба казва, „защото засега НЕ ИСКАМ да ѝ съобщавам, Марсел! Защото всички седемгодишни заслужават супергерои!“, Елса се обръща и излиза безшумно през вратата, а шалът на Грифиндор е мокър от сълзи.
Последното, което чува от телефонния разговор, е:
– Не искам Елса да знае, че ще умра, защото всички седемгодишни заслужават супергерои, Марсел. Всички седемгодишни заслужават супергерои, които имат суперсилата да не се разболяват от рак.
3
Кафе
В бабините блокове има нещо специално. Човек винаги помни как ухаят.
Техният блок, разбира се, е съвсем обикновен. До голяма степен. Висок е четири етажа, има девет апартамента и мирише на баба. И на кафе, разбира се, почти постоянно мирише на кафе. На стената в пералното са закачени строги правила със заглавие „За всеобщ комфорт“, като „комфорт“ е подчертан два пъти. Има и асансьор, който вечно е развален, контейнери за разделно събиране в градинката, пияница, бойно куче и баба.
Обикновен блок. До голяма степен.
Баба живее най-горе. В отсрещния апартамент живеят мама, Елса и Джордж. Джордж е партньор на мама и не му е леко, защото това означава, че е съсед на баба. Джордж има брада и малка плетена шапчица и обича да тича с клин и шорти и да готви на английски. Казва pork, вместо „свинско“, когато чете рецепти, а баба казва, че той „има късмет, че е сладък, защото е тъп като изгнила врата на плевня“. И никога не го нарича „Джордж“, вместо това казва „смотаняка“. Мама много се дразни, но Елса знае, че баба не го прави, за да дразни мама. Прави го, защото иска Елса да знае, че каквото и да става, баба е на нейна страна. Защото така се прави, когато си баба и родителите на внучка ти се разделят и си намерят други партньори, и изведнъж почнат да разправят, че внучката ще си има полубратче или полусестриче. В такива случаи си на страната на внучката. Винаги. Независимо от всичко. А това, че изкарва мама извън кожата ѝ, е просто бонус за баба.