Джордж се бе блъскал над тези въпроси дълго-дълго и накрая, месец след като леля Фло си бе заминала, той отиде при майка си и й каза, че е чул какво са си говорили с леля Фло. Тогава вече знаеше какво значи скелет в килера, защото бе попитал госпожа Редънбейкър в училище. Тя каза, че това означава, че в семейството има някакъв позор, а позор е нещо, което кара хората да говорят много. Така както Кора Саймърд говори много ли? бе попитал Джордж госпожа Редънбейкър и лицето на госпожа Редънбейкър бе добило странно изражение, устните й бяха потреперили и тя бе казала:
Това не е много хубаво от твоя страна, Джордж, но… да, нещо такова.
Когато той бе попитал мама, лицето и бе станало съвсем неподвижно, ръцете й бяха замрели върху широкия кръг на картите от пасианса, който редеше.
Мислиш ли, че това е хубаво, Джордж? Вие с брат ти да не би да имате навик да подслушвате?
Джордж, който тогава беше само на девет години, наведе глава.
Ние харесваме леля Фло, мамо. Просто искахме да я послушаме още малко. Това бе истината.
Това идея на Бъди ли беше?
Негова беше, но Джордж нямаше намерение да й каже това. Не искаше да върви с извита назад глава, което можеше да му се случи, ако Бъди разбереше, че той се е разприказвал.
Не, моя.
Мама поседя мълчаливо доста време, после пак започна да подрежда картите си.
Може би е време да знаете, каза тя. Предполагам, че да се лъже е по-лошо, отколкото да се подслушва, а ние всички лъжем децата си относно баба. Предполагам, че и себе си лъжем. По-голямата част от времето. После изведнъж тя се разприказва с внезапна, злобна горчивина, която бе като киселина, която цвърчеше между зъбите й — той усети, че думите й са така нажежени, че щяха да го изгорят по лицето, ако не беше се дръпнал. Освен мен. Аз трябва да живея с нея, така че не мога да си позволя лукса да лъжа.
Така майка му разказа как след като баба и дядо се оженили, имали бебе, което се родило мъртво, и година по-късно имали още едно бебе, и то също се родило мъртво, и докторът казал на баба, че тя никога няма да може да износи едно дете и ще продължи да има деца, които ще се раждат мъртви или ще умират, още щом вдишат въздух. Това щяло да продължи, казал й докторът, докато някое от тях не умряло в нея, преди тялото й да може да го изхвърли и то ще се разложи в нея и ще я убие. Това й казал докторът, е след дълго започнали книгите.
Книги за това как се раждали бебетата?
Но мама не каза — може би не искаше да каже — какви са били тези книги, или пък откъде ги е взела баба, или как е научила за тях. Баба пак забременяла и този път бебето не се родило мъртво, нито пък умряло при поемането на първата глътка въздух. Този път бебето било добре и това беше чичото на Джордж — Ларсън. След това баба продължила да забременява и да ражда бебета. Веднъж, мама каза, че дядо се опитал да я накара да изхвърли книгите и да видят дали могат без тях (може би си е помислил, че ако не могат, те вече са имали достатъчно пискала, така че нямаше да е чак толкова важно), но баба не се съгласила. Джордж попита майка си защо и тя отговори: „Мисля, че дотогава притежаването на книгите бе станало за нея толкова важно, колкото и раждането на бебетата“.
— Това не го разбирам — беше казал Джордж.
— Е — каза майката на Джордж — и аз не съм много сигурна, че го разбирам… не забравяй, че съм била много малка. Сигурна съм само, че тези книги я бяха омагьосали. Тя каза, че този въпрос няма да се обсъжда повече и наистина той повече не бе обсъждан. Защото в нашето семейство баба ти вземаше решенията.
Джордж рязко затвори учебника си по история. Погледна часовника и видя, че наближава пет часа. Стомахът му тихо се обаждаше. Изведнъж той осъзна с нещо много близо до ужас, че ако мама не се върне до шест часа, баба ще се събуди и ще започне да вика да й занесат вечерята. Мама бе забравила да му даде инструкции за това, сигурно защото бе разтревожена за крака на Бъди. Той реши, че ще може да приготви на баба една от специалните й замразени вечери. Те бяха специални, защото баба бе на специална, безсолна диета. Освен това тя имаше хиляда различни хапчета.
Що се отнася до него, той щеше да си стопли снощните макарони със сирене. Ако ги залееше с повечко кетчуп, щеше да стане много добре.
Той извади макароните със сиренето от хладилника, пресипа ги с лъжица в една тенджера и сложи тенджерата на съседния котлон до чайника, който продължаваше да чака, в случай че баба се събуди и поиска това, което тя понякога наричаше „чашка чайка“. Джордж тръгна да си налее чаша мляко, спря и пак вдигна телефона.