Али Куджиа им разправил историята си. След като го изслушали, те се обърнали към търговеца Хасан и го запитали за истината. Той им рекъл:
— Този мъж казва вярно, че приех да остави делвата в дюкяна ми. Но за останалото лъже. Аз не съм отварял делвата и не зная какво е имало в нея.
След това търговецът се заклел в името на аллах, че научил, че в делвата има маслини, от самия Али Куджиа. После продължил:
— И вие сте свидетели за обидата, която ми нанесе Али Куджиа.
Хората му повярвали, защото не мислели, че ще има смелост да се закълне, ако лъже.
Али Куджиа се разгневил силно и рекъл на търговеца Хасан:
— Като се оплача на кадията, ти наистина ще изпиташ унижението. Тогава няма да имаш полза, дето се отричаш. Ще видиш резултата на подлостта и ще съжаляваш за стореното, но разкаянието не ще ти помогне. Ела с мен, о, изменнико, при кадията, за да ни отсъди, за да те накаже, злодейо, за обидата и за да върне правото на господаря му.
4. Али Куджиа и търговецът пред кадията
Али Куджиа и търговецът Хасан вървели, докато стигнали съда. Като се изправили пред кадията, Али Куджиа му рекъл:
— Този търговец ми открадна хиляда жълтици.
Кадията го попитал:
— Как ти ги открадна?
Али Куджиа му разправил цялата си история.
— Имаш ли свидетели за това, което казваш? — попитал кадията.
— Не — отвърнал Али Куджиа, — нямам свидетели, защото не съм мислел, че приятелят ми ще ме измами. Аз го смятах за честен човек, докато не излезе наяве подлостта му. И останах излъган в него.
Кадията се обърнал към търговеца Хасан и го запитал какво има да каже по обвинението.
Търговецът Хасан се защитил по същия начин, както пред съседите си. Подир това рекъл на съдията:
— Този човек лъже. Аз не зная какво има в делвата, защото въобще не съм я отварял. И едва ли щях да науча какво съдържа, ако той самият не беше ми казал, че е пълна с маслини. И аз му повярвах.
След това търговецът Хасан продължил:
— Това, което казвам, е истина. Ако желаете, ще се закълна.
Кадията му наредил да се закълне в аллах, че не лъже. Търговецът Хасан се заклел в аллах пред кадията, че не е отварял делвата и не е виждал какво има в нея.
5. Кадията оправдал търговеца
Като чул клетвите на търговеца Хасан, кадията го оправдал от обвинението. После се обърнал към Али Куджиа и рекъл:
— Нямаш право да го обвиняваш. Той се закле в аллах! Значи е невинен. А и ти нямаш нито една улика, нито свидетел да потвърди думите ти.
Али Куджиа изслушал кадията, силно се разгневил и казал:
— Как ще е невинен, като открадна парите ми? Аз на всяка цена ще отправя жалбата си до самия халиф Харун ар-Рашид, за да ми върне правото и да осъди справедливо този подлец.
Кадията бил кротък човек и не се ядосал на думите на Али Куджиа. Той разбрал, че гневът му от загубеното дело го подтиква да изрече тези думи. Затова не го наказал, а само го изгонил от съда. Кадията бил убеден, че е изпълнил дълга си, защото не видял улики и не намерил нито един свидетел, който да потвърди думите на Али Куджиа.
Търговецът Хасан си тръгнал доволен, че го оправдали, радостен от крадените жълтици на Али Куджиа, уверен, че е защитен от позор и наказание.
6. Али Куджиа се оплаква от търговеца на халифа
Али Куджиа си тръгнал ядосан от съдилището. Но не се предал на отчаянието. Той бил уверен, че с постоянство ще си върне правото.
Написал молба до халифа Харун ар-Рашид да преразгледа делото. Така постъпвали по онова време онеправданите, в случай, че кадията не отсъждал справедливо. В молбата си той изложил всичко, което му се случило с подлия му приятел търговеца. Като дошъл петък, Али Куджиа отишъл на молитва в джамията, в която се молел халифът. След молитвата побързал да застане на пътя, по който минавал халифът. Тук зачакал шествието. Като наближила процесията на халифа, Али Куджиа вдигнал ръката си с молбата. До него се приближил началникът на полицията и взел листа, на който, била написана жалбата. Началникът на полицията имал навик да поднася жалбите на халифа, след като се върне в двореца, за да присъди спорещите той самият.
Али Куджиа знаел, че халифът Харун ар-Рашид имал обичай да преглежда жалбите на онеправданите, щом стигне в двореца. После определял деня, в който ще ги съди.
Али Куджиа се приближил до двореца на халифа Харун ар-Рашид. Спрял пред вратите му и зачакал да излезе началникът на полицията.