— Халифът ти заповяда да се явиш утре в двореца, за да те присъди с противника ти — казал началникът.
После го запитал за адреса на противника му — търговеца. Али Куджиа му го съобщил и си тръгнал, а началникът на полицията пратил известие на търговеца Хасан да се яви на другия ден в двореца на халифа.
Четвърта глава
Детето съдия
1. Халифът обхожда града
Халифът Харун ар-Рашид имал навик понякога да излиза през нощта с някои от приближените си. Те се преобличали в дрехи на търговци, та да не ги познаят хората, и обикаляли града, за да види халифът с очите си положението на поданиците си.
Вечерта на този ден халифът Харун ар-Рашид излязъл с везира си Джафар и главния слуга Масрур облечени като търговци и тръгнали из града. От улица в улица, стигнали до пътя, откъдето се разнасяли глъч, врява, крясък. Халифът побързал да види причината на врявата. Той дочул деца да говорят високо. Децата играели в просторния двор на една къща. Халифът погледнал през отвора на вратата. В тази нощ луната светела ярко. И той видял децата, които играели, и ги чул да си говорят високо. Халифът се ослушал, за да чуе думите им.
2. Децата представят историята на Али Куджиа и търговеца Хасан
Халифът Харун ар-Рашид чул едно от децата да казва радостно на другарите си:
— Съгласни ли сте с играта, която ви предлагам?
— Каква игра? — попитали го те.
Детето отвърнало разпалено:
— Хайде да представим историята на Али Куджиа и търговеца Хасан, който му откраднал жълтиците. Но аз ще бъда кадията.
Децата се зарадвали много на хрумването му. Историята на Али Куджиа и приятеля му, търговеца Хасан, се разнесла из Багдад. Всички хора — мъже, жени, деца — я узнали.
Като чул думите им, халифът си спомнил за молбата, която му пратил Али Куджиа. Той останал да види как ще представят тази история. Превърнал се в слух, за да чуе присъдата, която ще издаде детето, след като само си било избрало да играе кадия.
3. Присъдата на детето кадия
Детето кадия избрало за всеки свой другар какво да играе. Приятелите му останали доволни и радостни от избора.
След това детето кадия седнало между тях и обявило, че съдът започва да гледа делото. То играело спокойно и уверено. Поискало от вратаря да доведе търговеца Хасан и Али Куджиа. Вратарят ги извикал и те се явили. Когато застанали пред кадията, той се обърнал към Али Куджиа и му рекъл:
— Какво е оплакването ти, о, Али Куджиа, от приятеля ти?
Али Куджиа се поклонил пред кадията с уважение и го благословил. Подир това му разправил цялата история и му припомнил всичко, което му се случило с търговеца Хасан, без да пропусне нещо. След това казал:
— Моля кадията да отсъди справедливо и да ми върне това, което ограби този търговец, който наруши верността.
4. Как присъдил кадията
След като изслушало Али Куджиа, детето кадия се обърнало към търговеца Хасан и го запитало:
— Защо не върнеш на Али Куджиа жълтиците, които е оставил при теб на съхранение?
— Не съм видял жълтиците му и не зная какво е имало в делвата, защото не съм я отварял. Ако желаете, мога да се закълна в аллаха — отвърнал търговецът Хасан.
— Не се кълни в аллах, о, човече, няма нужда от клетвата — рекъл кадията.
После се обърнал към Али Куджиа и продумал:
— Искам да видя делвата с маслини. Носиш ли я със себе си?
— Не, не я нося — отвърнал Али Куджиа.
— Иди веднага и я донеси — наредил кадията.
Детето се отдалечило за момент, после се върнало и се направило, че мъкне делвата с маслини.
Кадията се обърнал към търговеца Хасан и го запитал:
— Тази ли е делвата с маслини, която Али Куджиа е оставил при тебе?
— Да, същата — отвърнал търговецът Хасан. Кадията наредил да отворят делвата. След това уж надникнал в нея. Той казал:
— Какви хубави маслини!
Престорил се, че взема от делвата маслина и си дал вид, че я опитва.
— Тази маслина е много хубава. Как така не се е развалила за седем години? — рекъл той.
Кадията заповядал на вратаря да доведе някой от търговците на маслини. Вратарят се отдалечил за малко, след това се върнал с две деца, които играели ролята на двамата търговци на маслини.
Кадията се обърнал към тях и ги запитал:
— Вие ли сте търговците на маслини?
— Да, справедливи кадия, ние сме търговците на маслини — отвърнали те.
— Кажете ми, о, търговци, колко години могат да се запазят маслините, без да се развалят? — попитал ги той.