Андре Мороа
Байрон
Първа част
Господи, в небитието аз бях безмерно нищожен и спокоен. Извадиха ме от това състояние, за да ме хвърлят в странния карнавал.
Калвинисткото учение, дори да бе издълбано върху каменни плочи, които сам Всевишния да бе спуснал от небето, пак не би могло да просъществува, ако не беше толкова близко до истината.
I
Байронови от Нюстед
Неколцина монаси от ордена „Свети Августин“, облечени в черни раса, пребродиха чудесната дъбова гора Шърууд, близо до Нотингам. Английският крал Хенри II, заплашен от папата с отлъчване от църквата заради убийството на Томас Бекет, бе обещал да подари няколко манастира в знак на покаяние. Избраха една местност в хубава долинка, близо до извор и до едно езеро. Отсякоха, за слава на господа и за спасението на кралската душа, високите дървета и разчистиха огромната площ. В сивите камъни се обрисуваха сводовете и розетките на малък, но изящен манастир. Красивият пейзаж, изпъстрен с езерни води и гори, смекчаваше строгостта на манастира. Абатството беше посветено на Богородица и го кръстиха Нюстед, ново място, Sancta Maria Novi Loci.
Порядките на ордена бяха прости. На монасите беше забранено да имат частна собственост: те трябваше да обичат господа и ближния си, да обуздават плътта си с пост, да не вършат прегрешения и да не поглеждат жените. Освен това имаха задължението да раздават всяка година на бедните милостиня в памет на основателя на техния орден.
В продължение на три века абатите на Нюстед владееха бреговете на езерото. Постепенно обаче времената станаха по-сурови и набожността на вярващите понамаля. Появи се вкус към знанието; владетелите отправиха даренията си към училищата, към университетите, към болниците. Манастирското имение, родено от угризението на един крал, беше застрашено от каприза на друг. „Ана Болейн не беше от най-хубавите момичета на света. Мургава, с дълъг врат, голяма уста и провиснала гръд, тя не представляваше нищо особено, освен че я желаеше кралят и че имаше черни красиви очи.“ И въпреки всичко тя стана причина за голямо църковно разединение. Хенри VIII поиска от папата да анулира вулата, с която бе разрешен бракът му с Катерина Арагонска. Папата отказа. Лордовете, привърженици на Болейн, подсказаха на краля, че ако отхвърли папската власт, ще може да задоволи едновременно и любовта си към Болейн, и страстта си към парите.
Конфискувани бяха в полза на короната всички църковни имения с приход под двеста лири годишно. Църковни и данъчни служители започнаха да обикалят манастирите. Законът, винаги зачитан в тази страна, изискваше от монасите „доброволен отказ“. Доктор Лъндън стана известен заради умението си да насочва волята на духовниците. След подписването на документа за отказ кралят влизаше във владение на абатството, продаваше онова, което намираше там, и отстъпваше имота на някой голям благородник, като си осигуряваше по този начин верността му към новата църква. Продажбата, която разоряваше монасите, не обогатяваше особено краля. Ръкописите се изкупуваха от бакалите за фунийки. „Стари църковни книги: шест дение1.“ Толкова струваше една библиотека. Колкото до ограбените духовници, някои от тях получаваха „правоспособност“, т.е. разрешение да изпълняват светски длъжности, други — пенсия от няколко шилинга; почти всички напускаха страната и отиваха в Ирландия, Шотландия или Фландрия. „Така църквата стана плячка за лешоядите, тези хищни птици, които се накичиха с хубавите й пера.“
На 21 юли 1538 година доктор Лъндън убеди игумена на манастира, Джон Блейк, и единадесет други монаси писмено да се откажат от Нюстед, като игуменът получи двадесет и шест лири пенсия, а останалите по три лири, шест шилинга и осем дение. Преди да се оттеглят, монасите хвърлиха в езерото документа за основаването на манастира и един аналой, украсен с меден орел, които бяха успели да спасят от хората на доктора. После си тръгнаха. Под тисовите дървета на Нюстед нямаше вече кой да се моли за спасението на кралските души. По това време увенчаната с черни коси глава на Ана Болейн бе вече отсечена от палача. Селяните, които не без съжаление бяха изпратили монасите, смятаха, че духовете им отсега нататък ще витаят в празните килии и че абатството ще носи нещастие на онези, които се осмелят да го купят. Една година по-късно крал Хенри VIII продаде манастира за осемстотин лири на своя верен поданик сър Джон Байрон, известен под името „Малкия сър Джон с голямата брада“.