— Е, това изглежда малко пресилено — каза жената на агента.
— Съвсем не е. Лудостта все трябва да започне отнякъде. Ако този разказ се отнася до нещо — ако може да се каже, че събитията в живота на човека се отнасят до нещо — в такъв случай тази история е за генезиса на лудостта. Лудостта трябва да започне от някъде и трябва да стигне до някъде. Като път. Или като куршум от пълнителя на пистолета. Аз бях на мили след Рег Тори, но вече бях отвъд линията. В това нямаше съмнение.
Трябваше да ида някъде, затова отидох в «Четиримата бащи», един бар на Четиридесет и девета. Спомням си, че избрах този бар, защото в него нямаше мюзикбокс, нито цветен телевизор, нито много лампи. Спомням си как си поръчах първото питие. После вече нищо не помня, докато не се събудих на следващия ден в леглото си у дома. На пода имаше едно голямо петно от повръщано, а на чаршафа, с който бях завит — огромна прогорена дупка от цигара. В състоянието, в което бях, явно бях избягнал два вида много гадна смърт — от задушаване и от изгаряне. Не че щях да усетя нещо.
— Боже — каза агентът, почти с респект.
— Просто не съм бил на себе си — каза редакторът. — За първи път в живота си наистина не съм бил на себе си — но това обикновено е знак, че краят наближава, така че на човек това не може да му се случи много пъти. Както и да е, просто човек не може да изпадне в такова състояние много често. Но всеки алкохолик може да ви каже, че да не си на себе си съвсем не е като да имаш пиянски припадък. Много неща щяха да се спестят, ако беше така. Не, когато един алкохолик не е на себе си, той продължава да върши разни неща Алкохоликът в такова състояние е деен малък дявол. Нещо като Форнит — злосторник. Той се обажда на бившата си жена и я обижда по телефона, или влиза с колата си в забранена улица и прегазва малки деца. Той напуска работа, ограбва магазин, подарява на някого венчалната си халка. Действащ малък дявол.
Това, което аз бях направил, явно си беше, че съм написал писмо. Само че това не беше писмо до Рег. Беше до мен. И не бях го написал аз — или поне според писмото не бях аз.
— А кой? — попита съпругата на писателя.
— Белис.
— Кой е Белис?
— Неговият Форнит — каза писателят почти разсеяно. Очите му бяха тъмни и отнесени.
— Да, точно така — каза редакторът, без въобще да се изненада.
Той им възстанови писмото в сладкия нощен въздух, като на съответните места подчертаваше с пръст.
Поздрави от Белис. Съжалявам, че имаш проблеми, приятелю, но бих искал от самото начало да посоча, че ти не си единственият, който има проблеми. И на мен не ми е лесно. Мога да ти обсипя клавишите на машината с форнус, така че да имаш за цял живот, но се предполага, че натискането на КЛАВИШИТЕ е твоя работа. Господ ЗАТОВА е създал големите хора. Така че ти съчувствам, но това е всичко от мен.
Разбирам, че се тревожиш за Рег Торп. Аз не се тревожа за Торп, а за брат ми Ракне. Торп се безпокои какво ще стане с него, ако Ракне си отиде, но това е, защото е егоист. Цяло проклятие е да служиш на писатели, защото те всички са егоисти. Той не се безпокои какво ще стане с Ракне, ако ТОРП си отиде. Или стане bonzo seco. Тези неща явно не са минавали през неговия толкова чувствителен мозък. Но за наш късмет, всичките ни нещастни проблеми имат едно и също краткосрочно решение и аз напрягам ръцете си и малкото си тяло, за да ти го дам, пияни ми приятелю. ТИ може да се чудиш какви са дългосрочните решения. Но аз мога да те уверя, че такива просто няма. Всички рани са смъртоносни. Това го приеми за даденост. Понякога въжето се отпуска малко, но въжето винаги има край. Какво от това. Благослови отпускането на въжето и не си губи времето да проклинаш края.
Трябва ти да му платиш разказа със свои пари. Но не с персонален чек. Торп може да има сериозни психични проблеми, може дори да е опасен, но това не са признаци на глупост.
— Тук редакторът спря и произнесе буква по буква: Г-л-у-п-о-с. После продължи:
Ако му изпратиш персонален чек, той ще загрее за девет секунди.
Изтегли осемстотин и някой друг долар отгоре от сметката си и си отвори в твоята банка нова сметка на името на «Арвин Пъблишинг». Обясни им, че ти трябват чекове, които да имат вид на бизнес-чекове — да не са с разни картинки на кучета и планински изгледи по тях. Намери един приятел, който да е сътитуляр на сметката. Когато чековете пристигнат, напиши един за осемстотин долара, накарай сътитуляра да го подпише. Изпрати чека на Рег Тори. Това ще оправи положението за известно време.