Не че писмата бяха луди. Съвсем не беше така. Онова, което бях завършил с пост скриптума за миксера, бе много по-лошо. Тези писма изглеждаха… почти разумни. — Той спря и бавно и уморено поклати глава. — Бедната Джейн Торп. Не че нещата изглеждаха толкова зле от тяхна гледна точка. Сигурно тя си е мислела, че редакторът на съпруга й върши много майсторски едно благородна работа — разсейва съпруга й в неговата задълбочаваща се депресия. Вероятно си е задавала въпроса дали е добре или зле да се разсейва човек в неговите параноични фантазии — фантазии, които в един случай почти са довели до нападение над малко момиченце. Ако е било така, то тя е решила да пренебрегне негативните аспекти, защото тя самата го разсейваше. Нито пък аз съм я обвинявал за това — тя го обичаше. По някакъв свой, особен начин, Джейн Торп бе велика дама. След като бе живяла с Рег от Старите времена през Славните времена и накрая до Лудите Времена, смятам, че тя щеше да се съгласи с Белис, че човек трябва да се радва, че въжето е разхлабено и да не се хаби да проклина края му. Естествено, колкото по-разхлабено е въжето, толкова по-тежко се пада накрая — но дори едно толкова тежко падане може да се окаже благословено. Кой би искал да умре от задушаване?
В един кратък период и двамата ми отговориха на писмата — много ведри писма… въпреки че в тяхната ведрост имаше нещо странно, нещо крайно. Изглеждаше сякаш… е, няма значение, да оставим евтините философии. Ако мога да формулирам това, което мисля, ще го кажа. Да оставим засега. Всяка вечер той играел на карти с децата на съседите и преди да започнат да падат листата на дърветата, те вече смятали Рег Тори за бог, слязъл на земята. Когато не играели на карти или на фризби, те разговаряли за литература, като Рег внимателно насочвал разговора. Бил си взел кученце и го разхождал сутрин и вечер, срещал съседи от квартала така както правите и вие, когато разхождате своето куче. Хората, които били решили, че семейство Тори са странни хора, започнали постепенно да си променят мнението. Когато Джейн споменала, че сега, когато не употребяват електрически прибори би било добре да имат помощница в домакинството, Рег веднага се съгласил. Въпросът не бил в парите — след «Фигури от подземния свят» били пълни с пари — въпросът бил, според Джейн, в Те. Те били навсякъде, Рег това си знаел, и какъв по-добър агент на Те от домашна помощница, която може да иде навсякъде в къщата, да гледа под леглата и в килерите, а вероятно и в чекмеджетата на бюрото, ако не са заключени и заковани за допълнителна сигурност.
Но той й казал да не се колебае и да наеме някого, казал й, че съжалява, че не се е сетил по-рано, въпреки че — тя специално подчерта, че той е вършел тежката работа сам, например прането на ръка. Той имал само една молба — да не пускат жената в кабинета му.
Най-хубавото нещо от гледна точка на Джейн беше фактът, че Рег пак започнал да работи, този път върху нов роман. Тя прочела първите три глави и смяташе, че са прекрасни. Всичко това започнало от момента, в който аз съм приел «Балада за гъвкавия куршум» за «Логан» — периодът преди това бил много тежък. И тя ме благославяше за всичко.
Сигурен съм, че тя бе съвсем искрена, но в благословията й нямаше топлина и ведростта в писмото й бе някак помрачена — ето, на, пак се върнахме на това. Ведростта в писмото й приличаше на ведър ден, в който се виждат онези купести облаци, дето предвещават, че скоро ще вали страхотен дъжд.
Всички добри новини — карти, куче, домашна помощница и нов роман — и въпреки това тя бе достатъчно интелигентна и не вярваше, че той се оправя… или поне аз така си мислех, въпреки че през цялото време бях като в мъгла. При Рег бяха забелязани симптомите на психоза. Психозата е като рак на белите дробове — нито едното, нито другото не изчезва от само себе си, въпреки че и раковите пациенти и душевноболните имат хубави периоди.
Мога ли да си взема още една цигара, скъпа?
Съпругата на писателя му даде.
— В крайна сметка — продължи той и извади запалката «Ронсън», — всички признаци на идея-фикс са били около нея. Без телефон, без електричество. Всички електрически ключове били обвити в алуминиево фолио. Той поставял храна върху пишещата машина така редовно, както поставял храна в чинията на кучето. Децата на съседите смятали, че е страхотен тип, но децата на съседите не го виждали как си слага гумени ръкавици, за да вземе сутрин вестника от верандата, защото се плашел от радиация. Те не го чували да стене в съня си, нито пък им се налагало да го успокояват, когато се събуди е писъци от ужасните кошмари, без да може да си ги спомни.