— Бас държа, че той ви се е обадил на следващия ден — каза агентът с усмивка. — За ваша сметка.
— Не, не се обади. Малко след като написал „Фигури от подземния свят“, Торп въобще престанал да използва телефона. Жена му ми каза. Когато се преместили в Омаха от Ню Йорк, въобще дори не прекарали телефон в къщата. Вижте, той решил, че телефонната система не работи с електричество, а с радий. Той смятал, че това е една от най-добре пазените тайни в съвременната история на света. Той твърдял — пред жена си, че целият този радий е причината за растящия брой на заболелите от рак, не цигарите или изгорелите газове на колите или пък промишленото замърсяване. Всеки телефон има малък кристал радий в слушалката и всеки път, когато човек използва телефона, той облъчва главата си.
— Да, той е бил луд — каза писателят и всички се засмяха.
— Вместо да се обажда, той написа писмо — каза редакторът и цигарата му проблесна в посока към езерото. — В писмото пишеше:
Скъпи Хенри Уилсън (или просто Хенри, ако ми разрешите), Вашето писмо бе едновременно вълнуващо и удовлетворяващо. Съпругата ми беше, ако може така да се каже, по-щастлива и от мен. Парите са добри… въпреки, че ако трябва да съм честен, трябва да призная, че идеята въобще да публикувам в „Логан“ е повече от добра компенсация (но ще ги взема, ще ги взема). Разгледах вашите съкращения и мисля, че са добре направени. Смятам, че разказът само печели от това, а пък вие печелите място за карикатурите си.
Под подписа му имаше една странна малка рисунка… повече приличаше на драсканица. Око в пирамида, като тези, дето са отпечатани на задната страна на доларова банкнота. Но вместо Novus Ordo Secrolum, на панделката отдолу бе изписано: Fornit Malo Fornus.
— Или латински или езикът на Граучо Маркс — каза съпругата на агента.
— Просто част от растящата ексцентричност на Рег Торп — каза редакторът. — Жена му ми каза, че той е започнал да вярва в някакви малки човечета, нещо като духчета или елфи, пълни с… „късметлийски прах“, предполагам, че така се казва. И този „късметлийски прах“…
— …се нарича форнус — довърши писателят. Беше широко усмихнат.
— Да, и жена му смятала, че това е много смешно. Отначало. Всъщност тя отначало си мислела — Торп измислил Форинтите, докато пишел „Фигури от подземния свят“ — че Рег просто я будалка. Може отначало и така да е било. Изглежда, че всичко се е развило от приумица в суеверие, а от там в истинска вяра. Една… гъвкава фантазия. Но накрая тя станала твърда. Много твърда.
Всички се бяха умълчали. Усмивките бяха изчезнали.
— Форинтите имали своите смешни страни — каза редакторът. — В края на пребиваването им в Ню Йорк пишещата машина на Торп започнала да ходи на ремонт много често, а когато се преместили в Омаха, ремонтите зачестили дори още повече. Докато машината била на поправка, първия път, когато пристигнали, той взел от сервиза една под наем. Няколко дни след като Рег получил собствената си машина, и му казал, че ще му изпрати сметка за почистване и на двете машини.
— Какъв е бил проблемът? — попита жената на агента.
— Били пълни с храна — каза редакторът. — Мънички парченца кекс и бисквити. Върху самите пластинки на клавишите имало размазано фъстъчено масло. Рег хранил Форнита в машината си. За всеки случай „хранел“ и машината под наем, да не би Форнита да се е преместил.
— Боже — каза писателят.
— Тогава не знаех тези неща, нали разбирате. Просто му отговорих на писмото и изразих задоволството си. Секретарката ми напечата писмото, внесе го за подпис, но после трябваше да излезе или нещо такова. Подписах го, тя не беше се върнала и тогава, без някаква особена причина, нарисувах същата драскулка под името си. Пирамида. Око. „Fornit Malo Fornus“. Лудост. Секретарката го видя и попита дали да го изпрати в този вид. Вдигнах рамене и казах да го изпрати.
След два дни ми се обади Джейн Торп. Тя ми каза, че писмото ми било развълнувало много Рег. Рег решил, че е попаднал на сродна душа, на някой друг, който знае за Форнитите. Разбирате в каква глупава ситуация попаднах. В този момент за мен Форнит можеше да означава от френски ключ до полски нож за рязане на месо. Обясних на Джейн, че просто съм прекопирал рисунката на Рег. Тя искаше да знае защо. Аз се направих, че не чух въпроса, въпреки че отговорът трябваше да бъде, че съм го направил, защото съм бил страшно пиян, когато подписвах писмото.